Питката е символ на живота, неговата безконечност и цикличност. Традициите ни повеляват на Бъдни вечер да сложим монета като знак на благополучие. В народните разбирания тя е безкръвна жертва и умилостивява по-висшите от човека сили. В миналото, нашите баби са месили питката за Бъдни вечер с млад квас и мълчана вода. Днес много семейства я приготвят с мая или сода.

Тези меки и гъвкави плоски питки с тапиока са без глутен. Кашкавалът в тях ни напомня за бразилските хлебчета и ги прави изключително гъвкави. Правят перфектна компания както на хумус със зеленчуци, така и на дърпано свинско с барбекю сос.

Тези въздушни, перфектно сладки козунаци на конци, са чудесен подарък по Великден. Пълни с шоколад и бадеми и хрупкава захарна коричка, носят наслада и ни изпълват с топлина.

Содената питка ни връща към детството. Тя е може би най-лесния хляб, който се меси за минута и не му трябва време за втасване. Малцът и пълнозърнестото брашно придават естествена сладост, тъмна среда и хрупкава коричка.