Канелени бисквити с ръж и дантела

 Тези красиви канелени бисквити с ръж имат леко маслен вкус, който е ненатрапчиво сладък, а текстурата е хрупкава дори след седмица. Съставките са семпли, а украсата ни връща към един отминал романс.

Прескочи до рецептата

Ръжта е една от онези храни, която ни разделя на два лагера. Или я обичаме, или я мразим. Освен че вкусът й е с характер, ръжта е с по-ниско съдържание на глутен от пшеницата и е по-богата на хранителни вещества. Друг интересен факт е че се използва в селското стопанство за предотвратяване на ерозията на почвата, причинена от зимните ветрове, дъждовната вода и снеговете. Освен това намалява плевелите, което я прави широкоизползвана при биодинамичното земеделие.

Всеки път, когато срещна “ръж”, започвам да си тананикам “Синева” на Васко Найденов. С Люси бяхме на негово изпълнение на живо, докато вкъщи втасваше първият ми хляб с квас с ръж. Знаех, че ръжта ускорява втасването, но още няколко песни на бис, и хлябът ми щеше “да тръгне да ме търси” по плота. Само 5% могат да променят изцяло поведението на тестото и вкусът. 

Идеята за тези бисквити се роди няколко години след онази паметна нощ, в която пекох хляб в 4 сутринта. Люси беше купил фински ръжени бисквити. Като изключим, че в тях имаше повече захар, от колкото брашно, останах силно впечатлена от това колко различни са, спрямо бисквитите от пшенично брашно. До сега представата ми за ръжени рецепти се свеждаха до руски пълнозърнест хляб със семена и популярните фински крекери. За това реших, че е време да разширя светогледа си и да сваля предубежденията си към сладкишите с ръж.

След като разписах първоначалната идея за съставките, без да си докараме диабет с една сладка, въпросът за това как да оформя бисквитите, дойде на дневен ред. Финските бисквити бяха кръгли, тънки и хрупкави, с интересна шарка, която освен за красота, спомага за доброто изпичане. Шарката много ми напомняше на покривките на една кука от детството ми. В този момент ми изкочиха в съзнанието две дами, които съм виждала да използват точно такива покривки, за да оставят отпечатък върху бисквити – @ioivanova  и @linda_lomelino. Отдавам им чест за тези красоти. Рецептата, обаче е авторска и съм супер щастлива как се получи – вкусът е леко маслен, ненатрапчиво сладък, а текстурата е хрупкава дори след седмица. 

Вадете тефтерите и химикалите и си запишете тази рецепта. Обещавам ви, че няма да ви разочаровам.

Съставки и заместители

Ръжено брашно – придава невероятен вкус. Използвам пълнозърнесто, което внася допълнителна дълбочина. В случай, че не сте от почитателите на ръжта, и въпреки това, сте стигнали чак до тук, то може да замените брашното с такова от лимец или спелта.

Подсладител – използвам комбинация от кафява захар и кленов сироп. Количеството е умерено, но достатъчно, че да придаде лек карамелен вкус и хрупкава текстура. Кафявата захар, може да се замени с кокосова, палмова или захар от фурми. Последната ще направи бисквитите по-меки. Кленовият сироп може да се замени с меласа или мед.

Масло – с него светата троица на сладкишите е истински пълна. Не бих го заменила с кокосово масло, не защото няма да се получат чудесни бисквити, а защото вкусът му се допълва с останалите съставки.

Яйце – служи за спойка, не съм тествала рецептата с ленено яйце или друг растителен заместител. Може да се замени с кокосово мляко от кен, но ще доведе до по-ронлива текстура.

Слънчогледово семе – комбинацията между ръж и слънчоглед е като вечната любов между шоколад и лешници – по-добри са заедно, от колкото по отделно.

Подправки – канелата за мен е достатъчна, но може да експериментирате, като добавите джинджифил, индийско орехче, кардамон и анасон.

Как се приготвят тези ръжени бисквити?

С помощта на миксер разбиваме маслото и захарта, докато сместа стане по-въздушна и светла на цвят. След това добавяме яйцето, отново разбиваме за 30 секунди, добавяме и кленовия сироп.

В друга купа пресяваме брашното, добавяме канелата, солта, содата и нарязано на дребно слънчогледово семе, аз ползвам чопър за целта. Разбъркваме, и смесваме всичко, за да оформим меко тесто. Увиваме във фолио и прибираме в хладилник поне за два часа, а може и за цяло денонощие.  След като тестото е стегнало, го разделяме на 3 части.

Разточваме го върху набрашнен плот до дебелина 5-6 мм, след което поставяме плетената покривка и отново разточваме до 2-3 мм. След  това оставяме на страна покривката и използваме форми за сладки, с които да изражем желана от нас форма. Тези от снимките са с диаметър 5 см.

Изрязаните бисквити, прехвърляме в тава, покрита с хартия за печене. Повтаряме процедурата с останалото тесто. С изрезките оформяме нова топка тесто, която охлаждаме преди да разточим повторно. Печем в предварително загрята фурна без вентилатор за около 12-13 минути на 180°С. Бисквитите са готови, когато придобият златист загар. Оставяме ги в тавата за 5 минути, след което ги прехвърляме върху решетка, за да се охладят напълно. Може да ги съхраняваме в плътно затворен съд до седмица.

Още любими рецепти за бисквити: