Кюфтета от тиквички с чеснов сос

Тези кюфтета от тиквички от години са ни любими и присъстват често за вечеря или обяд през лятото. Обичаме хрупкавите краища, нежната вътрешност и факта, че са толкова лесни за приготвяне.

Вече е септември и всички говорят за отминаващото лято. Вместо да тъгувам за морето, гледам с носталгия към преминаващите сезонни плодове и зеленчуци. Изкарахме лятото на бързи салати и плодове в промишлени количества.

Едни от любимите ми зеленчуци  са тиквичките. Винаги имам поне 6-7 под ръка, а онзи ден, се оказах презапасена с двойна доза, след като Люси бе взел още толкова при седмичното пазаруване. Въпреки че се научих да правя перфектни тиквички по гръцки с темпура, тази година съм пържила само веднъж след пристъп на глад по време на бременноста. Когато хормоните са под контрол, се спирам на по-леки рецепти с тиквички – мусака или просто гриловани. Бях замислила да запека тиквичките с топено сирене и бекон, но когато отворих хладилника, видях че последните две ключови съставки липсват. Тео не беше в настроение за разходки, и смених плана спрямо наличното – яйца, малко чедър, копър и чесън. Майка ми прави кюфтетата с тиквички със саламурено сирене, но аз така и не се научих да го ям, което шокира всеки, на когото споделя това прегрешение.

Как да приготвим кюфтетата?

Преди години, в обедната почивка, моя колежка се оплакваше как никога повече няма да се захване да прави кюфтета от тиквички – олиото пръскало, сместа се разпадала и накрая абдикирала и мъжът й довършил борбата. Тази катастрофа се дължи на голямото количество вода, което се съдържа в любимия ми зеленчук. Без значение дали ще ги пържите, печете на фурна или в тиган с незалепващо покритие, при всички случаи тайната за успешни кюфтета от тиквички е в отцеждането на водата. Моят трик е че използвам тензух. Изцеждането с тензух е не само по-ефективно, но е и чудесна тренировка за предмишница 😂. Почти като разбиването на белтъци на сняг на ръка. Колкото повече сок отделим от тиквичките, толкова по-хрупкави и вкусни ще бъдат те. 

Настъргвам тиквичките на едро ренде, поръсвам ги със сол, обърквам добре  и изчаквам 10 минути. Прехвърлям в тензух (може да намерите в текстилни и детски магазини) или кухненска кърпа. Пристягам тензуха около тиквичките силно, изреждайки максимално много сок.

След това прехвърлям в купа, добавям яйца, сирене, копър и комбинация от царевично брашно и нишесте. Точно те отличават тези кюфтета от тиквички от останалите, тъй като поемат част от влагата и допринасят за по-хрупкава текстура. Освен това, правят кюфтета подходящи за хора, избягващи глутена. 

Най-често пека кюфтетата от тиквички в предварително загрята фурна до 200°C за 20-25 минути. За пържен и хрупкав резултат, загрявам олио, достатъчно да покрие дъното на тигана, и изсипвам една супена лъжица от сместа  в мазнината, като я разстилам във формата на кюфте с гърба на лъжицата. Внимавам да не загребвам от отделилия се сок в купата. Пържа на умерена температура, за да не останат кюфтетата сурови от вътре. Поднасям с чеснов сос, за който смесвам кисело мляко, лимонов сок, пресован чесън, риган, босилек, черен пипер и сол на вкус.