Цял живот съм се състезавала. Научих се да чета на четири и половина, за да не остана по-назад от големия ми брат. След като баща ми ме записа на карате, започнах буквално да се бия за първото място. Реших че искам да пея и в хор, където все се стремях да получа соло. Тайно се записах и на лека атлетика, за да мога да надбягам момчетата в класа, а по път за училище решавах ребуси, за да се явя на състезание по математика.
Неизбежно, желанието ми да се състезавам се пренесе в професионален план. В преследване на кариера, се откъснах за дълго време от спорта. Докато жунглираш между работа и лични взаимоотношения, често даваш повече, от здравословното. Търгуваш с времето. Лишаваш се от сън, за да може да впишеш още задачи в календара си.
Идва един момент, в който осъзнаваш, че преследвайки своите амбициите си загубил себе си и здравето си някъде по пътя. В опит да намеря баланс, започнах с пилатес и каланетика, спининг, тичане, планинарство, докато не се влюбих във функционалния фитнес. Нова искра бе запалена, откривайки как тялото ми се преобразява. Виждах положителен ефект както върху кръвни показатели, така и чисто психически. Да си силно амбициозен обаче, често води от една крайност до друга такава. С Люси планирахме дете, а аз исках да се докосна до тръпката да се състезавам отново преди да забременея. Някъде покрай ключов работен проект, сватбата и подготовката за Ком-Емине, с помощта на треньора ми, се класирах за участие в състезание по кросфит.
Въпреки че никога не бях вдигала щанги и можех да направя 3 набирания на кръст, се записах да участвам и стигнах до финалите преди точно година. След квалификациите бях на 18-то място от 39 записали се. Ставах в 5, тренирах преди работа, тренирах след работа, а когато бях в командировка, тренирах в хотелската стая. Въпреки усилията ми и отдадеността на треньора ми, малкото време и всичко друго случващо се в живота ми, попречиха да се подготвя, за да се съревновавам със състезатели, които са се отдали напълно на спорта.
В деня преди финала на Plovdiv Throwdown, обявиха състезателните комплекси. Голяма част от упражненията не бях правила никога. Знаех, че ако излезна пред публика, ще се проваля. В същото време женската ми интуиция ми подсказваше, че съм бременна. След като не видях заветните две черти на два теста за бременност, реших вкрайна сметка да взема участие.
Първият комплекс включваше 400 м бягане, клекове с тежести, набирания и изтласкване на щанга. Направих няколко набирания, след което силите ми свършиха. Нямах нужната техника. За моя изненада, публиката ме окуражаваше, вместо да се присмее на опитите ми. Под наставленията им, успях да завърша серията и да премина към изтласкването на щангата. На тренировките бях изтласквала едва 20 килограма. За сравнение, имаше състезателки, които загряваха с двойно повече. Записах един успешен опит с 25 килограма, след което пробвах с още 10. След два провала и треперещи ръце, успях да завърша серията без да мога да повярвам, какво съм постигнала. Въпреки, че знаех че нямам шанс да стигна напред в класирането, участвах в останалите комплекси. В тези два дни аз не се състезавах срещу другите, но раздадох максимума, на който бях способна и бях горда с постигнатото.
Казват, че е най-лесно да се научиш да плуваш когато те бутнат в дълбокото, аз може и да не успях, но не се удавих. Макар и до голяма степен непосилно за мен, състезанието бе отрезвителна отправна точка и в известен смисъл, малка победа над егото – не се отказах, знаейки, че не съм готова. Припомни ми, че истинската причина да тренирам, е за да се чувствам здрава психически и физически. Няколко дни по-късно след кръвни излседвания разбрах, че всъщност по време на състезанието съм носила в себе си синът ни. Надявам се да го науча да не следва сляпо първото място. Няма по-голяма победа от тази да пребориш себе си.
