• facebook
  • instagram
  • pinterest
  • mail

Количка

Апартамент 10

рецепти за щастие

  • Начало
  • Рецепти
    • Закуски
    • Предястия
    • Основни ястия
    • Десерти
    • Тестени
    • Салати
    • Сосове
  • Разкази
  • За мен
  • Продукти за малки откриватели
  • Начало
  • Рецепти
    • Закуски
    • Предястия
    • Основни ястия
    • Десерти
    • Тестени
    • Салати
    • Сосове
  • Разкази
  • За мен
  • Продукти за малки откриватели
  • Десерти

    Чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел

    Виж повече
  • Десерти

    Щрудел кексчета с дъх на Коледа

    Виж повече
  • Десерти

    Чийзкейк с тиква и карамелен сос

    Виж повече
  • Десерти

    Веган „Сникърс“ със солен карамел от фурми

    Виж повече
  • Десерти

    Канелени бисквити с ръж и дантела

    Виж повече

за мен

Последвай ме @Instagram

Виж любимите ми рецепти

Десерти

  • чийзкейк с черешов крамбъл

    Чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел

  • Коледни щтрудел кексчета

    Щрудел кексчета с дъх на Коледа

  • веган сникърс

    Веган „Сникърс“ със солен карамел от фурми

Виж още Десерти...

Основни ястия

  • кюфтета с булгур

    Кюфтета с булгур, тиквички и семена

  • крем супа леща

    Нежна крем супа с леща и кокосово мляко

  • дърпано свинско

    Перфектно дърпано свинско – крехко и на конци

Виж още Основни ястия...

Закуски

  • овесена каша с чия и банан

    Овесена каша с чиа, банан и канела

  • Домашна гранола – здравословна закуска за недоспали родители

Последните месеци, дори година, за мен изминаха под знака на промяна. В гасене на пожарите на деня. В поглед, устремен отвъд утрешния ден. В работа да приемам несъвършенствата. В уроци по поставяне на граници. В разпознаване на това какво е достатъчно, въпреки желанието ми да променя всичко онова, което е в разрез с вътрешната ми представа за света. Промяната изиска да оставя на заден план тази общност. Не да я забравя, а да й дам пространство, което да запълня, когато имам отново какво да споделя. А за да има какво да дадеш, първо трябва да напълниш собствения си резервоар с грижа. Днес съм отдадена на няколко каузи и всяка една от тях ми дава надежда, че има смисъл. Кадрите са от последното ни участие с @trakya.pack в @fachpack. Мисълта да говоря пред камера и пред хора винаги ме е ужасявала, но когато искаш да промениш света около теб, е редно да започнеш първо със себе си.
aleksadriann
aleksadriann
•
Follow
Последните месеци, дори година, за мен изминаха под знака на промяна. В гасене на пожарите на деня. В поглед, устремен отвъд утрешния ден. В работа да приемам несъвършенствата. В уроци по поставяне на граници. В разпознаване на това какво е достатъчно, въпреки желанието ми да променя всичко онова, което е в разрез с вътрешната ми представа за света. Промяната изиска да оставя на заден план тази общност. Не да я забравя, а да й дам пространство, което да запълня, когато имам отново какво да споделя. А за да има какво да дадеш, първо трябва да напълниш собствения си резервоар с грижа. Днес съм отдадена на няколко каузи и всяка една от тях ми дава надежда, че има смисъл. Кадрите са от последното ни участие с @trakya.pack в @fachpack. Мисълта да говоря пред камера и пред хора винаги ме е ужасявала, но когато искаш да промениш света около теб, е редно да започнеш първо със себе си.
3 седмици ago
View on Instagram |
1/6
33. Толкова години ми отне да разбера, че всъщност не търся щастие в този живот, нито любов към себе си. Това, което преследвам, е мир. Приемане на това, което съм, и на решенията, които взимам. Шегувам се, че в мен живеят поне две личности, които водят ожесточени спорове всеки ден. Ако някой ме попита защо тичам – отговорът често е: за да заглуша вътрешния диалог в главата си. Това е и причината да уча. Всеки ден. Помага ми да взимам решения и да съм в мир с тях. Сега е модерно да заявяваме, че обичаме себе си. Да се харесваме такива, каквито сме. За мен това би било лицемерие към самата мен. А ако сте тук от известно време, сигурно вече знаете, че съм болезнено откровен човек. Съвсем искрено се поглеждам в огледалото, а отражението му показва фините линии по лицето ми, уморените очи, връз големичкия нос или отпуснатата кожа след раждането. Не мисля, че някога ще ги заобичам. Но се научих на едно – да приемам нещата, които не мога или не искам да променя. А когато реша да променя нещо – го правя докрай. Без значение с колко вятърни мелници ще трябва да се преборя по пътя. И тук не говоря за външния вид, а за всичко отвъд него. Това просто правило ми носи спокойствие късно вечер. Помага ми да приемам грешките си, да ги поправям и да не живея постоянно в мислите „какъв ли щеше да бъде животът ми, ако…“. Избирам да вярвам, че правя най-доброто, на което съм способна в дадения момент. Отстрани може да изглежда като болезнен перфекционизъм, но за мен това е просто е път към вътрешен покой. Отвъд бръчките се научих да забелязвам устрема в погледа си. Силата да не се отказвам – захранвана не от страха от провал, а от любовта, с която върша всичко, с което се захвана. Не искам да живея живот по задължение, а такъв, изпълнен с плам и смисъл – живот, който оставя следа. Не за всички, а за малцината, които са до мен. Имам своя собствен розов балон, в който не допускам фалш и душевна празнота. Разбрах, че в живота ми няма място за токсична позитивност. Защото понякога най-голямата форма на любов към себе си е просто да си в покой. Покой, който идва едва когато сме честни със себе си – в изборите, в грешките, в тишината след всеки ден.
33. Толкова години ми отне да разбера, че всъщност не търся щастие в този живот, нито любов към себе си. Това, което преследвам, е мир. Приемане на това, което съм, и на решенията, които взимам. Шегувам се, че в мен живеят поне две личности, които водят ожесточени спорове всеки ден. Ако някой ме попита защо тичам – отговорът често е: за да заглуша вътрешния диалог в главата си. Това е и причината да уча. Всеки ден. Помага ми да взимам решения и да съм в мир с тях. Сега е модерно да заявяваме, че обичаме себе си. Да се харесваме такива, каквито сме. За мен това би било лицемерие към самата мен. А ако сте тук от известно време, сигурно вече знаете, че съм болезнено откровен човек. Съвсем искрено се поглеждам в огледалото, а отражението му показва фините линии по лицето ми, уморените очи, връз големичкия нос или отпуснатата кожа след раждането. Не мисля, че някога ще ги заобичам. Но се научих на едно – да приемам нещата, които не мога или не искам да променя. А когато реша да променя нещо – го правя докрай. Без значение с колко вятърни мелници ще трябва да се преборя по пътя. И тук не говоря за външния вид, а за всичко отвъд него. Това просто правило ми носи спокойствие късно вечер. Помага ми да приемам грешките си, да ги поправям и да не живея постоянно в мислите „какъв ли щеше да бъде животът ми, ако…“. Избирам да вярвам, че правя най-доброто, на което съм способна в дадения момент. Отстрани може да изглежда като болезнен перфекционизъм, но за мен това е просто е път към вътрешен покой. Отвъд бръчките се научих да забелязвам устрема в погледа си. Силата да не се отказвам – захранвана не от страха от провал, а от любовта, с която върша всичко, с което се захвана. Не искам да живея живот по задължение, а такъв, изпълнен с плам и смисъл – живот, който оставя следа. Не за всички, а за малцината, които са до мен. Имам своя собствен розов балон, в който не допускам фалш и душевна празнота. Разбрах, че в живота ми няма място за токсична позитивност. Защото понякога най-голямата форма на любов към себе си е просто да си в покой. Покой, който идва едва когато сме честни със себе си – в изборите, в грешките, в тишината след всеки ден.
aleksadriann
aleksadriann
•
Follow
33. Толкова години ми отне да разбера, че всъщност не търся щастие в този живот, нито любов към себе си. Това, което преследвам, е мир. Приемане на това, което съм, и на решенията, които взимам. Шегувам се, че в мен живеят поне две личности, които водят ожесточени спорове всеки ден. Ако някой ме попита защо тичам – отговорът често е: за да заглуша вътрешния диалог в главата си. Това е и причината да уча. Всеки ден. Помага ми да взимам решения и да съм в мир с тях. Сега е модерно да заявяваме, че обичаме себе си. Да се харесваме такива, каквито сме. За мен това би било лицемерие към самата мен. А ако сте тук от известно време, сигурно вече знаете, че съм болезнено откровен човек. Съвсем искрено се поглеждам в огледалото, а отражението му показва фините линии по лицето ми, уморените очи, връз големичкия нос или отпуснатата кожа след раждането. Не мисля, че някога ще ги заобичам. Но се научих на едно – да приемам нещата, които не мога или не искам да променя. А когато реша да променя нещо – го правя докрай. Без значение с колко вятърни мелници ще трябва да се преборя по пътя. И тук не говоря за външния вид, а за всичко отвъд него. Това просто правило ми носи спокойствие късно вечер. Помага ми да приемам грешките си, да ги поправям и да не живея постоянно в мислите „какъв ли щеше да бъде животът ми, ако…“. Избирам да вярвам, че правя най-доброто, на което съм способна в дадения момент. Отстрани може да изглежда като болезнен перфекционизъм, но за мен това е просто е път към вътрешен покой. Отвъд бръчките се научих да забелязвам устрема в погледа си. Силата да не се отказвам – захранвана не от страха от провал, а от любовта, с която върша всичко, с което се захвана. Не искам да живея живот по задължение, а такъв, изпълнен с плам и смисъл – живот, който оставя следа. Не за всички, а за малцината, които са до мен. Имам своя собствен розов балон, в който не допускам фалш и душевна празнота. Разбрах, че в живота ми няма място за токсична позитивност. Защото понякога най-голямата форма на любов към себе си е просто да си в покой. Покой, който идва едва когато сме честни със себе си – в изборите, в грешките, в тишината след всеки ден.
9 месеца ago
View on Instagram |
2/6
Соленият кекс на баба 📝 Рядко споделям рецепти в фийда, защото фотоапаратът е скрит дълбоко в шкафа, а времето за дълги описания просто липсва. Но след като получих толкова много съобщения за рецептата, след като споделих снимка на соления кекс на баба в стори, реших да оставя тази бърза снимка тук. Така ще можем да се връщаме към нея, когато имаме нужда от бърза, лесна и засищаща закуска. Този солен кекс е перфектната основа, върху която можете да експериментирате. Играйте с различни видове брашно, добавяйте зеленчуци като сушени домати и маслини, пробвайте различни сирена, колбаси, семена или подправки. Рецептата идва от червения тефтер на баба Люба – аз само конвертирах пропорциите в грамажи и настроих печенето, отвъд спецификите на любимия й Раховец. Момчетата го обичат в най-простия му вид. #рецептизащастие #апартамент10
Соленият кекс на баба 📝 Рядко споделям рецепти в фийда, защото фотоапаратът е скрит дълбоко в шкафа, а времето за дълги описания просто липсва. Но след като получих толкова много съобщения за рецептата, след като споделих снимка на соления кекс на баба в стори, реших да оставя тази бърза снимка тук. Така ще можем да се връщаме към нея, когато имаме нужда от бърза, лесна и засищаща закуска. Този солен кекс е перфектната основа, върху която можете да експериментирате. Играйте с различни видове брашно, добавяйте зеленчуци като сушени домати и маслини, пробвайте различни сирена, колбаси, семена или подправки. Рецептата идва от червения тефтер на баба Люба – аз само конвертирах пропорциите в грамажи и настроих печенето, отвъд спецификите на любимия й Раховец. Момчетата го обичат в най-простия му вид. #рецептизащастие #апартамент10
Соленият кекс на баба 📝 Рядко споделям рецепти в фийда, защото фотоапаратът е скрит дълбоко в шкафа, а времето за дълги описания просто липсва. Но след като получих толкова много съобщения за рецептата, след като споделих снимка на соления кекс на баба в стори, реших да оставя тази бърза снимка тук. Така ще можем да се връщаме към нея, когато имаме нужда от бърза, лесна и засищаща закуска. Този солен кекс е перфектната основа, върху която можете да експериментирате. Играйте с различни видове брашно, добавяйте зеленчуци като сушени домати и маслини, пробвайте различни сирена, колбаси, семена или подправки. Рецептата идва от червения тефтер на баба Люба – аз само конвертирах пропорциите в грамажи и настроих печенето, отвъд спецификите на любимия й Раховец. Момчетата го обичат в най-простия му вид. #рецептизащастие #апартамент10
Соленият кекс на баба 📝 Рядко споделям рецепти в фийда, защото фотоапаратът е скрит дълбоко в шкафа, а времето за дълги описания просто липсва. Но след като получих толкова много съобщения за рецептата, след като споделих снимка на соления кекс на баба в стори, реших да оставя тази бърза снимка тук. Така ще можем да се връщаме към нея, когато имаме нужда от бърза, лесна и засищаща закуска. Този солен кекс е перфектната основа, върху която можете да експериментирате. Играйте с различни видове брашно, добавяйте зеленчуци като сушени домати и маслини, пробвайте различни сирена, колбаси, семена или подправки. Рецептата идва от червения тефтер на баба Люба – аз само конвертирах пропорциите в грамажи и настроих печенето, отвъд спецификите на любимия й Раховец. Момчетата го обичат в най-простия му вид. #рецептизащастие #апартамент10
aleksadriann
aleksadriann
•
Follow
Соленият кекс на баба 📝 Рядко споделям рецепти в фийда, защото фотоапаратът е скрит дълбоко в шкафа, а времето за дълги описания просто липсва. Но след като получих толкова много съобщения за рецептата, след като споделих снимка на соления кекс на баба в стори, реших да оставя тази бърза снимка тук. Така ще можем да се връщаме към нея, когато имаме нужда от бърза, лесна и засищаща закуска. Този солен кекс е перфектната основа, върху която можете да експериментирате. Играйте с различни видове брашно, добавяйте зеленчуци като сушени домати и маслини, пробвайте различни сирена, колбаси, семена или подправки. Рецептата идва от червения тефтер на баба Люба – аз само конвертирах пропорциите в грамажи и настроих печенето, отвъд спецификите на любимия й Раховец. Момчетата го обичат в най-простия му вид. #рецептизащастие #апартамент10
12 месеца ago
View on Instagram |
3/6
Татко, Ти беше моят учител, моето вдъхновение, моят компас. Човекът, който ме научи да виждам света не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде. Като дете ми разказваше истории – за звезди, които крият тайни, за дървета, които шепнат на вятъра, и за хора, които, ако слушат внимателно, могат да чуят отговорите на най-важните си въпроси. Ти ме научи да питам, да търся истината и да не се страхувам от непознатото. С теб всичко беше приключение. Помниш ли първите ни приключения в планината? Уж беше просто разходка, но ти я превръщаше в урок. Урок по обич към природата – към дъха на боровете, към вкуса на малините, към необятните хребети. Тези моменти бяха нашето време далеч от всичко останало. А после вкъщи… О, вкъщи беше магия. Лаборатория, работилница, място, където идеите оживяваха. Ти никога не спираше да създаваш, никога не спираше да мечтаеш. Беше човек, който се впускаше в непознатото през глава и доказваше, че няма невъзможни неща, ако вложиш сърцето си в тях. Научи ме да работя – не само с ръцете си, но и с ума и сърцето си. Помня и игрите ти – как на 64 години се държеше като дете. Ти беше едновременно Дядо Яг и диплодок. Смехът ти озаряваше стаята, а очите ти блестяха със същата енергия, която виждах в тях, когато бях малка. Но ти ми даде нещо още по-важно – любов. Не просто любов, а онази, безусловната, която само един баща може да даде на дъщеря си. Тази любов ме научи да обичам себе си, да вярвам в силата си, да следвам мечтите си. За тези 32 години се сбогувах с теб три пъти. Всеки път беше болезнено, но с надежда, че пак ще те видя. Този път беше различно. Този път не можах да ти кажа колко много те обичам и че не съм готова да те пусна. Ти ни беше отнет без време, от някой, който бързаше на пътя, без да осъзнае какво отнема от света. Ти вярваше в чудеса, а аз вярвах в теб. И знаеш ли? Ще продължа да вярвам – в теб, в уроците ти, в спомените, които ще нося завинаги в себе си. Може да не си тук, но ти винаги ще бъдеш с мен – в смеха ми, в мечтите ми, в начина, по който гледам света. Почивай в мир, татко. Обичам те. Винаги ще те обичам.
aleksadriann
aleksadriann
•
Follow
Татко, Ти беше моят учител, моето вдъхновение, моят компас. Човекът, който ме научи да виждам света не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде. Като дете ми разказваше истории – за звезди, които крият тайни, за дървета, които шепнат на вятъра, и за хора, които, ако слушат внимателно, могат да чуят отговорите на най-важните си въпроси. Ти ме научи да питам, да търся истината и да не се страхувам от непознатото. С теб всичко беше приключение. Помниш ли първите ни приключения в планината? Уж беше просто разходка, но ти я превръщаше в урок. Урок по обич към природата – към дъха на боровете, към вкуса на малините, към необятните хребети. Тези моменти бяха нашето време далеч от всичко останало. А после вкъщи… О, вкъщи беше магия. Лаборатория, работилница, място, където идеите оживяваха. Ти никога не спираше да създаваш, никога не спираше да мечтаеш. Беше човек, който се впускаше в непознатото през глава и доказваше, че няма невъзможни неща, ако вложиш сърцето си в тях. Научи ме да работя – не само с ръцете си, но и с ума и сърцето си. Помня и игрите ти – как на 64 години се държеше като дете. Ти беше едновременно Дядо Яг и диплодок. Смехът ти озаряваше стаята, а очите ти блестяха със същата енергия, която виждах в тях, когато бях малка. Но ти ми даде нещо още по-важно – любов. Не просто любов, а онази, безусловната, която само един баща може да даде на дъщеря си. Тази любов ме научи да обичам себе си, да вярвам в силата си, да следвам мечтите си. За тези 32 години се сбогувах с теб три пъти. Всеки път беше болезнено, но с надежда, че пак ще те видя. Този път беше различно. Този път не можах да ти кажа колко много те обичам и че не съм готова да те пусна. Ти ни беше отнет без време, от някой, който бързаше на пътя, без да осъзнае какво отнема от света. Ти вярваше в чудеса, а аз вярвах в теб. И знаеш ли? Ще продължа да вярвам – в теб, в уроците ти, в спомените, които ще нося завинаги в себе си. Може да не си тук, но ти винаги ще бъдеш с мен – в смеха ми, в мечтите ми, в начина, по който гледам света. Почивай в мир, татко. Обичам те. Винаги ще те обичам.
1 година ago
View on Instagram |
4/6
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
aleksadriann
aleksadriann
•
Follow
Отново затихнах. Толкова, че започнах да поставям под въпрос изобщо присъствието си в социалните мрежи. Животът ми тече толкова бързо, че ме е страх да не се изниже през пръстите ми като шепа пясък. За какво се разказва след такава дълга пауза? Дали да не се представя на ново? “Hello, it’s me.” И докато Адел звучи в главата ви, аз се питам защо изобщо трябва да ги разказвам тези “истории с душа” и на кого? Тогава си спомням защо създадох това пространство: 1. Това е моят дневник, в който споделям на глас. Писането дава форма и цвят на мислите, това ги окрилява и спират да са затворник в съзнанието ми. Този акт на откровение ми носи лекота и мир. 2. Разкриването пред вас, от своя страна ме свърза с личности, с които споделяме един плам за живота. Безценно е. Особено когато пренесеш това познанство отвъд екрана. 3. Връщането назад към текстовете и снимките тук са като пътуване във времето. Случва се да препрочета публикация от преди 5 години, чувствайки се на гости на човек, който вече бегло познавам. Като онези приятелства, които трябва да пуснем - понякога за момент, друг път за цял живот - не защото не обичаме хората, а защото това е единственият път, по който може да открием себе си. С това на ум ще се представя. Не толкова пред вас, а пред себе, защото напоследък се губя коя съм.
2 години ago
View on Instagram |
5/6
Готови ли сте с вечерята за днес? Последният месец стана традиция да готвя преди началото на работния ден, защото след градина графикът ни е много динамичен покрай всички занимания на Тео. От край време искам да Ви покажа моя начин за сгъстяване на супи без застройка, запържване или добавяне на брашно/нишесте или варива като ориз (макар за прабабата на Матео да е престъпление топчета без ориз в тях). Работи за всякакви ястия, в които има зеленчуци с по-голямо съдържание на скорбяла - картоф, батат, тиква, грах, пащърнак. Когато зеленчуците са омекнали напълно, отсипвам два-три черпака, пасирам и връщам към тенджерата за още 10-15 минути, за да се сгъсти. Избягвам да добавям много групи храни в едно ястие. Докато комбинирането на яйца, кисело мляко, брашно и варива с месо и зеленчуци може да се толерира добре от един организъм, то за себе си съм установила, че по-малко съставки в едно хранене, допринасят за по-лесно храносмилане. Едва ли имате нужда от конкретна рецепта, но оставям пропорциите, които аз използвам: 1️⃣ Кипвам: 2 литра вода 2 ч.л. морска сол 1-2 с.л. сушен зеленчуков микс 2️⃣ Към водата добавям нарязани на дребно: 6 средни картофа 3 моркова 1 глава лук 3️⃣ Оформям малки кюфтенца от 500 г кайма (пилешка, свинска, говежда) овкусена с 1 ч.л. сол 1 ч.л. риган, мащерка, пушен пипер, кимион 1/2 ч.л. черен пипер 2-3 с.л. газирана вода 4️⃣ Пасирам част от супата и я прибавям обратно към останалата. Добавям и кюфтенцата и оставям да ври на тих огън за 15 минути. 5️⃣ Сервирам с пресен магданоз. Това е. Така процедирам с пилешка супа и всякакви яхнии. Просто, но ефективно. Ще се радвам да споделите, в случай ме пробвате. Усмихнат ден от мен! #рецептизащастие #апартамент10 #бгблогър #кулинаренблог #рецепта #блогъритенабългария #супичка
aleksadriann
aleksadriann
•
Follow
Готови ли сте с вечерята за днес? Последният месец стана традиция да готвя преди началото на работния ден, защото след градина графикът ни е много динамичен покрай всички занимания на Тео. От край време искам да Ви покажа моя начин за сгъстяване на супи без застройка, запържване или добавяне на брашно/нишесте или варива като ориз (макар за прабабата на Матео да е престъпление топчета без ориз в тях). Работи за всякакви ястия, в които има зеленчуци с по-голямо съдържание на скорбяла - картоф, батат, тиква, грах, пащърнак. Когато зеленчуците са омекнали напълно, отсипвам два-три черпака, пасирам и връщам към тенджерата за още 10-15 минути, за да се сгъсти. Избягвам да добавям много групи храни в едно ястие. Докато комбинирането на яйца, кисело мляко, брашно и варива с месо и зеленчуци може да се толерира добре от един организъм, то за себе си съм установила, че по-малко съставки в едно хранене, допринасят за по-лесно храносмилане. Едва ли имате нужда от конкретна рецепта, но оставям пропорциите, които аз използвам: 1️⃣ Кипвам: 2 литра вода 2 ч.л. морска сол 1-2 с.л. сушен зеленчуков микс 2️⃣ Към водата добавям нарязани на дребно: 6 средни картофа 3 моркова 1 глава лук 3️⃣ Оформям малки кюфтенца от 500 г кайма (пилешка, свинска, говежда) овкусена с 1 ч.л. сол 1 ч.л. риган, мащерка, пушен пипер, кимион 1/2 ч.л. черен пипер 2-3 с.л. газирана вода 4️⃣ Пасирам част от супата и я прибавям обратно към останалата. Добавям и кюфтенцата и оставям да ври на тих огън за 15 минути. 5️⃣ Сервирам с пресен магданоз. Това е. Така процедирам с пилешка супа и всякакви яхнии. Просто, но ефективно. Ще се радвам да споделите, в случай ме пробвате. Усмихнат ден от мен! #рецептизащастие #апартамент10 #бгблогър #кулинаренблог #рецепта #блогъритенабългария #супичка
2 години ago
View on Instagram |
6/6
Виж в instagram
  • Начало
  • Рецепти
  • Разкази
  • За мен
  • Продукти за малки откриватели
Всички права запаземи © 2020 Apartment10, Александрина Топалова — Designed by WPZOOM

Поради голям интерес към нашите продукти, срокът за изработка в момента е около 30 работни дни. Работим усилено, за да изпълним всяка поръчка възможно най-бързо! Благодарим Ви за търпението и доверието. Отмяна

Изберете валута
BGN Български лев
EUR Евро