Apartment10 - рецепти за щастие

facebook
instagram
pinterest
mail

Количка

рецепти за щастие

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Десерти
Чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел

Виж повече
Десерти
Щрудел кексчета с дъх на Коледа

Виж повече
Десерти
Чийзкейк с тиква и карамелен сос

Виж повече
Десерти
Веган “Сникърс” със солен карамел от фурми

Виж повече
Десерти
Канелени бисквити с ръж и дантела

Виж повече

за мен

Последвай ме @Instagram

Виж любимите ми рецепти

Десерти

Чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел
Щрудел кексчета с дъх на Коледа
Веган “Сникърс” със солен карамел от фурми

Виж още Десерти...

Основни ястия

Кюфтета с булгур, тиквички и семена
Нежна крем супа с леща и кокосово мляко
Перфектно дърпано свинско – крехко и на конци

Виж още Основни ястия...

Закуски

Овесена каша с чиа, банан и канела
Домашна гранола – здравословна закуска за недоспали родители

Неделя е. Летният бриз разпилява косите ти и ти напомня, че е време да се сбогувате с морето. Стягаш багажа, а той в знак на протест, отказва да се побере в чантите, които са го приютили с охота седмица по-рано. Проверяваш пътната обстановка и разбираш, за катастрофа, по основния път. Откриваш алтернатива, за която се съмняваш, че ще се превърне в офроуд преживяване с риск за картера на ниския ви семеен автомобил. [Бележка до бъдещото ти аз, което избира ново семейно возило: без значение какво казват за комбито, всичко различно от мини ван не трябва да се брои за семеен автомобил. Точка.]

Обсъждате с половинката по кой път да тръгнете - краткия и скоростен участък, който е блокиран или обходния маршрут, по който колата ви може да аварира. Семейният съвет избира втория, с надеждата детето да поспи покрай люлеенето от “вълните” на асфалта.

Задавате маршрута, въпреки предупрежденията на навигацията, че от там път към крайната ви дестинация няма и се впускате в приключение в стил Галактическия Стопаджия.

Вместо на Краят на света, обаче, се оказвате посред една от най-живописните дъбови гори, която някога сте виждали. И искате да останете там завинаги. Или поне докато детето се събуди от сън и пита 767894567832 пъти “кога ще стигнем”.

И изведнъж си припомняш истинския смисъл на пътуването. Да откриваш, да попиваш, да се наслаждаваш - там някъде между точка А и Б. Понякога се губиш, друг път животът те кара да се отклониш от пътя, да промениш своята посока. Приеми го и просто продължи напред. Често нещо хубаво те очаква зад ъгъла.

#почивка #почивкавбългария #наморевбългария #лято #блогър #блогъритенабългария #bulgarianblogger #seasidebulgariq #плаж #сдецанаморе #beachphotography #beach #море🌊 #мамаблогър #мамаблог #august #summer #summertime #beachlife #beachin #vscobulgaria #vscocam #иракли #bulgaria #speachlessplaces #bulgariangirl #апартамент10 #рецептизащастие

Неделя е. Летният бриз разпилява косите ти и ти напомня, че е време да се сбогувате с морето. Стягаш багажа, а той в знак на протест, отказва да се побере в чантите, които са го приютили с охота седмица по-рано. Проверяваш пътната обстановка и разбираш, за катастрофа, по основния път. Откриваш алтернатива, за която се съмняваш, че ще се превърне в офроуд преживяване с риск за картера на ниския ви семеен автомобил. [Бележка до бъдещото ти аз, което избира ново семейно возило: без значение какво казват за комбито, всичко различно от мини ван не трябва да се брои за семеен автомобил. Точка.]

Обсъждате с половинката по кой път да тръгнете - краткия и скоростен участък, който е блокиран или обходния маршрут, по който колата ви може да аварира. Семейният съвет избира втория, с надеждата детето да поспи покрай люлеенето от “вълните” на асфалта.

Задавате маршрута, въпреки предупрежденията на навигацията, че от там път към крайната ви дестинация няма и се впускате в приключение в стил Галактическия Стопаджия.

Вместо на Краят на света, обаче, се оказвате посред една от най-живописните дъбови гори, която някога сте виждали. И искате да останете там завинаги. Или поне докато детето се събуди от сън и пита 767894567832 пъти “кога ще стигнем”.

И изведнъж си припомняш истинския смисъл на пътуването. Да откриваш, да попиваш, да се наслаждаваш - там някъде между точка А и Б. Понякога се губиш, друг път животът те кара да се отклониш от пътя, да промениш своята посока. Приеми го и просто продължи напред. Често нещо хубаво те очаква зад ъгъла.

#почивка #почивкавбългария #наморевбългария #лято #блогър #блогъритенабългария #bulgarianblogger #seasidebulgariq #плаж #сдецанаморе #beachphotography #beach #море🌊 #мамаблогър #мамаблог #august #summer #summertime #beachlife #beachin #vscobulgaria #vscocam #иракли #bulgaria #speachlessplaces #bulgariangirl #апартамент10 #рецептизащастие

Неделя е. Летният бриз разпилява косите ти и ти напомня, че е време да се сбогувате с морето. Стягаш багажа, а той в знак на протест, отказва да се побере в чантите, които са го приютили с охота седмица по-рано. Проверяваш пътната обстановка и разбираш, за катастрофа, по основния път. Откриваш алтернатива, за която се съмняваш, че ще се превърне в офроуд преживяване с риск за картера на ниския ви семеен автомобил. [Бележка до бъдещото ти аз, което избира ново семейно возило: без значение какво казват за комбито, всичко различно от мини ван не трябва да се брои за семеен автомобил. Точка.]

Обсъждате с половинката по кой път да тръгнете - краткия и скоростен участък, който е блокиран или обходния маршрут, по който колата ви може да аварира. Семейният съвет избира втория, с надеждата детето да поспи покрай люлеенето от “вълните” на асфалта.

Задавате маршрута, въпреки предупрежденията на навигацията, че от там път към крайната ви дестинация няма и се впускате в приключение в стил Галактическия Стопаджия.

Вместо на Краят на света, обаче, се оказвате посред една от най-живописните дъбови гори, която някога сте виждали. И искате да останете там завинаги. Или поне докато детето се събуди от сън и пита 767894567832 пъти “кога ще стигнем”.

И изведнъж си припомняш истинския смисъл на пътуването. Да откриваш, да попиваш, да се наслаждаваш - там някъде между точка А и Б. Понякога се губиш, друг път животът те кара да се отклониш от пътя, да промениш своята посока. Приеми го и просто продължи напред. Често нещо хубаво те очаква зад ъгъла.

#почивка #почивкавбългария #наморевбългария #лято #блогър #блогъритенабългария #bulgarianblogger #seasidebulgariq #плаж #сдецанаморе #beachphotography #beach #море🌊 #мамаблогър #мамаблог #august #summer #summertime #beachlife #beachin #vscobulgaria #vscocam #иракли #bulgaria #speachlessplaces #bulgariangirl #апартамент10 #рецептизащастие

•

Неделя е. Летният бриз разпилява косите ти и ти напомня, че е време да се сбогувате с морето. Стягаш багажа, а той в знак на протест, отказва да се побере в чантите, които са го приютили с охота седмица по-рано. Проверяваш пътната обстановка и разбираш, за катастрофа, по основния път. Откриваш алтернатива, за която се съмняваш, че ще се превърне в офроуд преживяване с риск за картера на ниския ви семеен автомобил. [Бележка до бъдещото ти аз, което избира ново семейно возило: без значение какво казват за комбито, всичко различно от мини ван не трябва да се брои за семеен автомобил. Точка.] Обсъждате с половинката по кой път да тръгнете - краткия и скоростен участък, който е блокиран или обходния маршрут, по който колата ви може да аварира. Семейният съвет избира втория, с надеждата детето да поспи покрай люлеенето от “вълните” на асфалта. Задавате маршрута, въпреки предупрежденията на навигацията, че от там път към крайната ви дестинация няма и се впускате в приключение в стил Галактическия Стопаджия. Вместо на Краят на света, обаче, се оказвате посред една от най-живописните дъбови гори, която някога сте виждали. И искате да останете там завинаги. Или поне докато детето се събуди от сън и пита 767894567832 пъти “кога ще стигнем”. И изведнъж си припомняш истинския смисъл на пътуването. Да откриваш, да попиваш, да се наслаждаваш - там някъде между точка А и Б. Понякога се губиш, друг път животът те кара да се отклониш от пътя, да промениш своята посока. Приеми го и просто продължи напред. Често нещо хубаво те очаква зад ъгъла. #почивка #почивкавбългария #наморевбългария #лято #блогър #блогъритенабългария #bulgarianblogger #seasidebulgariq #плаж #сдецанаморе #beachphotography #beach #море🌊 #мамаблогър #мамаблог #august #summer #summertime #beachlife #beachin #vscobulgaria #vscocam #иракли #bulgaria #speachlessplaces #bulgariangirl #апартамент10 #рецептизащастие

преди 1 месец

View on Instagram |

1/6

Days like this…
.
.
.
In early August, It’sNotABrand got together with @aleksadriann under the hot sun of Vaya Beach. Our seaside rendez-vous gave life to these beautiful stills, which we are sharing with you and sincerely hoping you will enjoy them.
.
#itsnotabrand #summer #ss22 #strawbag #summertime #books #goldenmoments #sealife #beachlife #freespirit #sun #summervibes #august #life #photooftheday #bag #strawbagsforsummer #readmorebooks #staypositive #lifeisbeautiful #happiness #lovewhatyoudo #itsnotabrandbags

•

Days like this… . . . In early August, It’sNotABrand got together with @aleksadriann under the hot sun of Vaya Beach. Our seaside rendez-vous gave life to these beautiful stills, which we are sharing with you and sincerely hoping you will enjoy them. . #itsnotabrand #summer #ss22 #strawbag #summertime #books #goldenmoments #sealife #beachlife #freespirit #sun #summervibes #august #life #photooftheday #bag #strawbagsforsummer #readmorebooks #staypositive #lifeisbeautiful #happiness #lovewhatyoudo #itsnotabrandbags

преди 1 месец

View on Instagram |

2/6

Чувствам се малка. Крехка и уязвима. Ако това място е визуален дневник, на мисли, преживявания и емоции, то нека запазя този момент тук. Знам, че ще отмине.

Тази сутрин станах невинен свидетел на разговор между двама мъже. Случайна среща в сауната. Темите - обичайните заподозрени - политика, история, патриотизъм. С претенции за висока интелигентност и ерудиция. Единият умерен във възгледите си, другият агресивен в изказа и светогледа си. Искаше да закачи на въображаемия си американски пикап паметника на Альоша и да го влачи след себе си. Всеки ден като го погледнел, го избивала агресия към символите на социализма. Ако синът му подкрепял червената идеология един ден, щял да се откаже от него.

Тази история обаче не е за омразата, нито за народопсихологията, а за символите. Разговорът ме върна към тази снимка, от едно пътуване, което бе подарък за рождения ден на нашето момче. У едни, символите предизвикват гняв, у други смирение, у трети напомняне за историята, пречупена през призмата на политиката в даден момент. Докато всичко това е преходно и субективно има неща, които са отвъд повърхността. Арката на свободата е построена на площадка, от която се откриват едни от най-внушителните панорамни гледки. Подобно на планинските параклиси, тя е изградена високо в планината, където се чувстваш близко до небесата и далеч от суетата. Гледките са това, което те кара да се чувстваш малък, като топлийка в океан. А от там и грижите ти започват да избледняват и да изглеждат незначителни.

На паметника са изобразени жени в народни носии, които посрещат български бунтовници и руски войници с хляб и сол. Без значение от прочита на историята, това, което остава запечатано на бетоновите блокове, отвъд благодарност, е умението да отворим домовете и сърцата си, да подадем ръка, да се обединим и подкрепим. Защото заедно сме сила. Не политическа, а човешка. Понякога си мисля, че това изчезва. Особено в големия град, в който всеки се бори за себе си. Днес, обаче, абсолютно непознат ми подаде ръка. Точно там в подножието на хълма, на който е паметника на Альоша. Приех я разтреперена и благодарих от все сърце. Пожелавам си повече срещи с хора и по-малко с “патриоти”.

•

Чувствам се малка. Крехка и уязвима. Ако това място е визуален дневник, на мисли, преживявания и емоции, то нека запазя този момент тук. Знам, че ще отмине. Тази сутрин станах невинен свидетел на разговор между двама мъже. Случайна среща в сауната. Темите - обичайните заподозрени - политика, история, патриотизъм. С претенции за висока интелигентност и ерудиция. Единият умерен във възгледите си, другият агресивен в изказа и светогледа си. Искаше да закачи на въображаемия си американски пикап паметника на Альоша и да го влачи след себе си. Всеки ден като го погледнел, го избивала агресия към символите на социализма. Ако синът му подкрепял червената идеология един ден, щял да се откаже от него. Тази история обаче не е за омразата, нито за народопсихологията, а за символите. Разговорът ме върна към тази снимка, от едно пътуване, което бе подарък за рождения ден на нашето момче. У едни, символите предизвикват гняв, у други смирение, у трети напомняне за историята, пречупена през призмата на политиката в даден момент. Докато всичко това е преходно и субективно има неща, които са отвъд повърхността. Арката на свободата е построена на площадка, от която се откриват едни от най-внушителните панорамни гледки. Подобно на планинските параклиси, тя е изградена високо в планината, където се чувстваш близко до небесата и далеч от суетата. Гледките са това, което те кара да се чувстваш малък, като топлийка в океан. А от там и грижите ти започват да избледняват и да изглеждат незначителни. На паметника са изобразени жени в народни носии, които посрещат български бунтовници и руски войници с хляб и сол. Без значение от прочита на историята, това, което остава запечатано на бетоновите блокове, отвъд благодарност, е умението да отворим домовете и сърцата си, да подадем ръка, да се обединим и подкрепим. Защото заедно сме сила. Не политическа, а човешка. Понякога си мисля, че това изчезва. Особено в големия град, в който всеки се бори за себе си. Днес, обаче, абсолютно непознат ми подаде ръка. Точно там в подножието на хълма, на който е паметника на Альоша. Приех я разтреперена и благодарих от все сърце. Пожелавам си повече срещи с хора и по-малко с “патриоти”.

преди 1 месец

View on Instagram |

3/6

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш.

С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада.

Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване.

Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите.

✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура.
✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло.
✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади.
✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла.
Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи.
✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна.
✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа.
✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

•

Една хапка. Толкова ти е нужно, за да се потопиш в океан от вкусове. Нежният класически чийзкейк пълнеж гали небцето ти, също както топлата морска вода кожата ти. Хрупкавият крамбъл с бели череши те залива с вълнение, а соленият карамел те кара да настръхнеш. С други думи този чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел е летен блян. За онези дни на безвремие, споделени с любимите хора. Пригответе го с любов, подправете го с благодарност и го сервирайте с ледено студена лимонада. Без повече да увъртам, пристъпвам към рецептата. Тя, както винаги, е лесна и различна от всичко, което сте пробвали. Резултатът е гарантирано вкусно преживяване. Подробности и снимки от процеса ще откриете в блога, а тук оставям кракта версия за най-нетърпеливите. ✨Изкарайте всички продукти за чийзкейка с черешов крамбъл за поне два часа на стайна температура. ✨Загрейте предварително фурната с до 150°C с включен вентилатор или 165°C с горно и долно нагряване. Покрийте дъното на кръгла форма за торта с диаметър 16 см и намажете стените с масло. ✨С помощта на кухненски робот или блендер смелете бисквитките. В отделна купа ги смесете с мекото масло, канелата и солта. Притиснете сместа към дъното на формата и оформете борд. Печете за 5-6 минути, след което оставете настрана да се охлади. ✨В друга купа смесете крема сиренето, кленовия сироп, ванилената захар и яйцето, до получаване на гладък крем. Оставете настрана, докато приготвите крамбъла. Направете крамбъла, като смесите всички съставки без черешите. Втрийте маслото с пръсти до получаване на маслени трохи. ✨Изсипете крема върху охладена бисквитена основа. Изгладете го с малка шпатула. Поръсете с печените череши, а след това и с маслените трохи. Печете чийзкейка за 20-25 минути в предварително загрятата фурна. ✨След като чийзкейка е готов, изключете фурната и открехнете вратата й. Оставете сладкиша да изстине в нея, след което го приберете в хладилник за поне 4 часа. ✨Пригответе карамела като смесите всички съставки в малка тенджера. Оставете на котлона да заври, след което намалете степента, така че сместа да къкри леко докато се сгъсти и придобие дълбок златист цвят. Полейте със соления карамел и се насладете на всяка хапка.

преди 2 месеца

View on Instagram |

4/6

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

•

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?! 12:36:10 Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”. Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме. Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са. Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА. ▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

преди 3 месеца

View on Instagram |

5/6

Има места и хора, с които знаеш, че си у дома, макар животът да ви среща тук и сега.

Орехово ни приюти за няколко дни, заземи ни, караше усмивката ни да грее, а душите ни да се реят.

В случай, че планирате приключение в района на Чудните Мостове, отседнете в Телесфор.

Ние посетихме къщата за гости на Емо и Златка, по покана на наши приятели, за да научим повече за билките в района по случай Еньовден. С прекрачването на прага на дома ни за следващите няколко дни, се пренесохме в един различен свят, изпълнен с духовност и живец. Бяхме посрещнати от Пирамидон и Зори, верните четирикраки пазачи на къщата и нейните гости, които бяха неотлъчно до нас по време на всяка една разходка. Споделихме трапезата с хора, изпълнение с доброта. Някои в търсене на себе си, други в мир със себе, а трети потънали в свой собствен свят. Готвихме много, смяхме се много, тичахме малко, но преди всичко, се наслаждавахме на невроятната природа и енергията на това кътче рай.

Гледките от видеото са от района на хижа Пашалийца, Могилата, водопад Скакалото и част от маршрута на Орехово рън, в който планираме с Люси да вземем участие след два месеца.

Днес сме обратно във въртележката, но енергията от последните дни ще е с нас още дълго.
.
.
.
.
.
.
.
#българия #снимайбългария #утро #природа #природа #релакс #закуска #българияенамода #спокойствие #bułgaria #bulgariaofficial #travelbulgaria #explorebulgaria #beautifulbulgaria #bulgarianphotographer #discoverbulgaria #вдъхновение #семейство #family #moodofsilence #красивабългария #allbulgaria #instabulgaria #mybulgaria #nature#photography #пътуване #апартамент10 #рецептизащастие

•

Има места и хора, с които знаеш, че си у дома, макар животът да ви среща тук и сега. Орехово ни приюти за няколко дни, заземи ни, караше усмивката ни да грее, а душите ни да се реят. В случай, че планирате приключение в района на Чудните Мостове, отседнете в Телесфор. Ние посетихме къщата за гости на Емо и Златка, по покана на наши приятели, за да научим повече за билките в района по случай Еньовден. С прекрачването на прага на дома ни за следващите няколко дни, се пренесохме в един различен свят, изпълнен с духовност и живец. Бяхме посрещнати от Пирамидон и Зори, верните четирикраки пазачи на къщата и нейните гости, които бяха неотлъчно до нас по време на всяка една разходка. Споделихме трапезата с хора, изпълнение с доброта. Някои в търсене на себе си, други в мир със себе, а трети потънали в свой собствен свят. Готвихме много, смяхме се много, тичахме малко, но преди всичко, се наслаждавахме на невроятната природа и енергията на това кътче рай. Гледките от видеото са от района на хижа Пашалийца, Могилата, водопад Скакалото и част от маршрута на Орехово рън, в който планираме с Люси да вземем участие след два месеца. Днес сме обратно във въртележката, но енергията от последните дни ще е с нас още дълго. . . . . . . . #българия #снимайбългария #утро #природа #природа #релакс #закуска #българияенамода #спокойствие #bułgaria #bulgariaofficial #travelbulgaria #explorebulgaria #beautifulbulgaria #bulgarianphotographer #discoverbulgaria #вдъхновение #семейство #family #moodofsilence #красивабългария #allbulgaria #instabulgaria #mybulgaria #nature#photography #пътуване #апартамент10 #рецептизащастие

преди 3 месеца

View on Instagram |

6/6

Виж в instagram

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Всички права запаземи © 2020 Apartment10, Александрина Топалова — Designed by WPZOOM