Apartment10 - рецепти за щастие

facebook
instagram
pinterest
mail

Количка

рецепти за щастие

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Десерти
Чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел

Виж повече
Десерти
Щрудел кексчета с дъх на Коледа

Виж повече
Десерти
Чийзкейк с тиква и карамелен сос

Виж повече
Десерти
Веган „Сникърс“ със солен карамел от фурми

Виж повече
Десерти
Канелени бисквити с ръж и дантела

Виж повече

за мен

Последвай ме @Instagram

Виж любимите ми рецепти

Десерти

Чийзкейк с черешов крамбъл и солен карамел
Щрудел кексчета с дъх на Коледа
Веган „Сникърс“ със солен карамел от фурми

Виж още Десерти...

Основни ястия

Кюфтета с булгур, тиквички и семена
Нежна крем супа с леща и кокосово мляко
Перфектно дърпано свинско – крехко и на конци

Виж още Основни ястия...

Закуски

Овесена каша с чиа, банан и канела
Домашна гранола – здравословна закуска за недоспали родители

aleksadriann

•

Reflection.

21 часа ago

View on Instagram |

1/6

aleksadriann

•

Reflection

22 часа ago

View on Instagram |

2/6

Пътуване към себе си.

aleksadriann

•

Пътуване към себе си.

2 седмици ago

View on Instagram |

3/6

Не помни какво му подарихме за втория рожден ден. Нито за третия. Но може да ви разкаже за всеки един връх, който сме изкачили заедно.

Откакто се роди, всяка година за рождения му ден изкачваме (поне) по един. Първо бе в раницата на гърба ни. После тръгна сам с малки крачки, с много паузи и с неизменното „още колко остава”.

Тази година беше ред на Ботев, но гръмотевичните бури в началото на юни отмениха плановете ни. Затова месец по-късно се отправихме към Черни връх от Драгалевски манастир. Част от малките планинари бяха много изморени и се върнахме с автобуса от х. Алеко до паркинга на манастира.

Изкачването бе бавно. Спирахме за сандвичи и плодове. Търсихме вълшебни камъни, които лекуват всяка болка. Изследвахме гората. Върхът не е просто цел. Той е мястото, където сме по-близо до облаците и мечтите.

Искам да порасне с усещането, че рожденият ден не е ден, в който получаваш нещо. А ден, в който преживяваш нещо, което ще помниш.

Върховете растат заедно с него.

aleksadriann

•

Не помни какво му подарихме за втория рожден ден. Нито за третия. Но може да ви разкаже за всеки един връх, който сме изкачили заедно. Откакто се роди, всяка година за рождения му ден изкачваме (поне) по един. Първо бе в раницата на гърба ни. После тръгна сам с малки крачки, с много паузи и с неизменното „още колко остава”. Тази година беше ред на Ботев, но гръмотевичните бури в началото на юни отмениха плановете ни. Затова месец по-късно се отправихме към Черни връх от Драгалевски манастир. Част от малките планинари бяха много изморени и се върнахме с автобуса от х. Алеко до паркинга на манастира. Изкачването бе бавно. Спирахме за сандвичи и плодове. Търсихме вълшебни камъни, които лекуват всяка болка. Изследвахме гората. Върхът не е просто цел. Той е мястото, където сме по-близо до облаците и мечтите. Искам да порасне с усещането, че рожденият ден не е ден, в който получаваш нещо. А ден, в който преживяваш нещо, което ще помниш. Върховете растат заедно с него.

2 месеца ago

View on Instagram |

4/6

„– Мамо, не ми се тренира. Искам да се откажа.”

За последните три години чух това изречение десетки пъти. В колата на път за залата. Сутрин, докато подготвям чантата с екипа. Понякога със сълзи, понякога само с поглед, забит в обувките.

И всеки път в мен започваше същият спор.„Пусни го. Дете е. Твоя ли е тази мечта или негова?” Другият отговаряше с въпрос: „А ако се научи, че когато стане трудно, просто си тръгваш?”
Познавам това „не мога повече” до болка. Казвала съм го на глас на 40-ия километър, вир вода в дъжда, с крака, които се движат против здравия разум. И знам какво се случва, ако изчакаш следващия километър. Гледката оттам е различна.
Затова отговорът ми към него винаги е един и същ:
– Добре. Можеш да се откажеш. Но не днес. Не в ден, в който не ти се тренира. Ще се откажеш в ден, в който се чувстваш добре. И ако тогава още искаш – ще поговорим.

Тези думи не са мои. Майката на олимпийската шампионка Настя Люкин ги е казвала на разплаканата си дъщеря, връщайки я в залата ден след ден, докато дойде по-добър ден. Защото решенията, взети в лош ден, са на базата на емоции. Те са бягство от дискомфорта.

Тео не е дете, което обича светлината на прожекторите. Той е детето, което се скрива зад мен. Нито едно тържество в градината не мина без сълзи. Затова не го водя на гимнастика, за да стане шампион. Водя го, за да се среща със страховете си стъпка по стъпка. Да разбере, че е нормално да сгрешиш. Нормално е да те е страх. Нормално е да не си пръв. Не е нормално да се откажеш само защото е трудно.

Този вторник той участва в първото си държавно състезание. Съчетания, които учи едва от шест месеца. Гледах го отстрани и не виждах страх. Виждах дете, което е там цялото – мобилизирано, дава всичко от себе си, а между съчетанията гледа другите деца с широко отворени очи. Не за да се сравнява. За да учи.

Не знам дали един ден няма да избере друг път. Има това право. Но ще го избере със спокойно сърце, в ден, в който се чувства добре.
А аз ще запомня този – деня, в който страхът остана на трибуните.

Признателна съм на треньорката му Светла Гьочева и семейството й, които се отнасят с Матео като със собствено дете и му помагат да повярва в себе си.

aleksadriann

•

„– Мамо, не ми се тренира. Искам да се откажа.” За последните три години чух това изречение десетки пъти. В колата на път за залата. Сутрин, докато подготвям чантата с екипа. Понякога със сълзи, понякога само с поглед, забит в обувките. И всеки път в мен започваше същият спор.„Пусни го. Дете е. Твоя ли е тази мечта или негова?” Другият отговаряше с въпрос: „А ако се научи, че когато стане трудно, просто си тръгваш?” Познавам това „не мога повече” до болка. Казвала съм го на глас на 40-ия километър, вир вода в дъжда, с крака, които се движат против здравия разум. И знам какво се случва, ако изчакаш следващия километър. Гледката оттам е различна. Затова отговорът ми към него винаги е един и същ: – Добре. Можеш да се откажеш. Но не днес. Не в ден, в който не ти се тренира. Ще се откажеш в ден, в който се чувстваш добре. И ако тогава още искаш – ще поговорим. Тези думи не са мои. Майката на олимпийската шампионка Настя Люкин ги е казвала на разплаканата си дъщеря, връщайки я в залата ден след ден, докато дойде по-добър ден. Защото решенията, взети в лош ден, са на базата на емоции. Те са бягство от дискомфорта. Тео не е дете, което обича светлината на прожекторите. Той е детето, което се скрива зад мен. Нито едно тържество в градината не мина без сълзи. Затова не го водя на гимнастика, за да стане шампион. Водя го, за да се среща със страховете си стъпка по стъпка. Да разбере, че е нормално да сгрешиш. Нормално е да те е страх. Нормално е да не си пръв. Не е нормално да се откажеш само защото е трудно. Този вторник той участва в първото си държавно състезание. Съчетания, които учи едва от шест месеца. Гледах го отстрани и не виждах страх. Виждах дете, което е там цялото – мобилизирано, дава всичко от себе си, а между съчетанията гледа другите деца с широко отворени очи. Не за да се сравнява. За да учи. Не знам дали един ден няма да избере друг път. Има това право. Но ще го избере със спокойно сърце, в ден, в който се чувства добре. А аз ще запомня този – деня, в който страхът остана на трибуните. Признателна съм на треньорката му Светла Гьочева и семейството й, които се отнасят с Матео като със собствено дете и му помагат да повярва в себе си.

2 месеца ago

View on Instagram |

5/6

Последните месеци, дори година, за мен изминаха под знака на промяна. В гасене на пожарите на деня. В поглед, устремен отвъд утрешния ден. В работа да приемам несъвършенствата. В уроци по поставяне на граници. В разпознаване на това какво е достатъчно, въпреки желанието ми да променя всичко онова, което е в разрез с вътрешната ми представа за света. Промяната изиска да оставя на заден план тази общност. Не да я забравя, а да й дам пространство, което да запълня, когато имам отново какво да споделя. А за да има какво да дадеш, първо трябва да напълниш собствения си резервоар с грижа. Днес съм отдадена на няколко каузи и всяка една от тях ми дава надежда, че има смисъл. Кадрите са от последното ни участие с @trakya.pack в @fachpack. Мисълта да говоря пред камера и пред хора винаги ме е ужасявала, но когато искаш да промениш света около теб, е редно да започнеш първо със себе си.

aleksadriann

•

Последните месеци, дори година, за мен изминаха под знака на промяна. В гасене на пожарите на деня. В поглед, устремен отвъд утрешния ден. В работа да приемам несъвършенствата. В уроци по поставяне на граници. В разпознаване на това какво е достатъчно, въпреки желанието ми да променя всичко онова, което е в разрез с вътрешната ми представа за света. Промяната изиска да оставя на заден план тази общност. Не да я забравя, а да й дам пространство, което да запълня, когато имам отново какво да споделя. А за да има какво да дадеш, първо трябва да напълниш собствения си резервоар с грижа. Днес съм отдадена на няколко каузи и всяка една от тях ми дава надежда, че има смисъл. Кадрите са от последното ни участие с @trakya.pack в @fachpack. Мисълта да говоря пред камера и пред хора винаги ме е ужасявала, но когато искаш да промениш света около теб, е редно да започнеш първо със себе си.

8 месеца ago

View on Instagram |

6/6

Виж в instagram

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Всички права запаземи © 2020 Apartment10, Александрина Топалова — Designed by WPZOOM

Поради голям интерес към нашите продукти, срокът за изработка в момента е около 30 работни дни. Работим усилено, за да изпълним всяка поръчка възможно най-бързо! Благодарим Ви за търпението и доверието. Отмяна

Изберете валута

BGN Български лев

EUR Евро