Интервю с Елена Мелемова за предизвикателството да развиваш семеен козметичен бранд, докато възпитаваш и отглеждаш три прекрасни деца.
Какво е нашето призвание? Кое е онова нещо, което изпълва дните ни със смисъл? Знаем ли каква е нашата роля в този свят?
Вярвах, че знам отговора до преди близо две години. Моето старо аз живееше за две неща – любовта на живота ми и работата ми. Работа, която често ме оставяше с два часа сън за денонощие, в продължение на седмици. Работа, която ми даваше нови знания, невероятен екип и предизвикателства, които винаги запалваха искра в мен, която не спираше да гори, докато не намеря най-доброто решение.
Тогава се появи Тео, а с него и въпросът “Има ли всъщност смисъл всичко, което съм правила досега?”. В деня, в който станах майка, разбрах, че нещо в мен се е променило и никога повече няма да бъда същия човек. Бях изпълнена с признателност на целия родилен екип, който посвещава живота си, в грижа за нас. Тогава осъзнах, че имам нужда да давам, много повече, от колкото да получавам и тепърва ми предстои да открия своето призвание. Оставих настрана мислите за ранно връщане към старата ми работа и започнах да споделям тук – емоции, съвети, моменти. Понякога хаотични, друг път лирични. С порастването на нашето момче, Люси и аз видяхме възможност да създаваме щастие, отвъд границите на дома ни, като започнахме да изработваме катерушки и кули за малки откриватели, а сега ме делят 3 месеца до това да реша дали да се върна на старата ми работа или да поема по изцяло нов път.
За тези две години осъзнах, че
майчинството не е пречка да следваш мечтите си. То е катализатор, който ни помага да открием умения и сили, за които не сме вярвали, че притежаваме и възможност да опитомим и усъвършенстваме други.
На пук на безсънните нощи и противно на всеобщото мнение, това да си майка, може да те направи не просто по-добър човек, но и да те приближи към истинското ти призвание.
Днес ще ви разкажа за една жена, която е минала през този път на себепознание, за да открие своето призвание. Това е Елена Мелемова. Преди 11 години среща съпруга си, а година по-късно държи в ръцете си първото им дете. Тогава е на 23 години и специализира в сферата на комуникативните нарушения. Посвещава 3 години от живота си като говорен терапевт и работи с деца до момента, в който забременява с третото си дете.
Така, както брашно, вода и мая не правят хляб, освен ако не са смесени внимателно и измесени от двете ни ръце, възпитанието и отглеждането на дете (а в нейния случай на цели 3!) е призвание само по себе си.
Личностите, които създаваме, са тези, които формират света около нас. В този път много жени могат да изгубят или намерят себе си и своето поприще. Елена взима решение да загърби професията си като логопед, за да се посвети на децата си, но в същото време е от хората като мен, които имат нужда да канализират част от енергията си извън дома.
Това я подтиква да се включи в семейната компания, за производство на натурални козметични продукти „Дермакс”, която съпругът й Тодор управлява. В основата на техния бизнес е стара семейна рецепта, предавана от поколения. В състава й са включени билки от сърцето на Родопите, където е и родното място на семейство Мелемови, а именно Смолян. Повече за вярата в традициите, живота с три прекрасни деца и куче, както и предизвикателството да развиваш малък козметичен бранд, ще ви разкаже самата тя от първо лице.
Трудно ли бе решението да се откажеш от работата като логопед, за да застанеш зад семейството и семейния бизнес. Какво ти отне и какво ти даде това?
Винаги преди да вземеш важно решение, относно живота си е трудно – така и на мен ми се въртеше в главата правилно ли е това, не е ли правилно, но аз имам 3 деца, за които постоянно се грижа и имах чувството, че ще бъда непълноценна като майка, ако и на работа имам деца. Затова взех това решение, все пак моите децата са на първо място. Това, че се отказах, ми даде плаващо работно време и много задачи и отговорности, може би повече напрежение, което собствения бизнес дава на всички, и ми отне работата с фиксирано работно време.
Като жени, носим силата да правим това, което трябва, колкото и да ни е трудно. Как успяваш да се съхраниш в такива моменти?
Смело мога да кажа, че аз съм винаги в кондиция, не се отпускам и това ме държи. Успокояват ме срещите с приятели и разговорите с майка ми, някак след такава среща гледам по друг начин на нещата, които ми се случват и ми е по-лесно. Съпругът ми също е човек, с когото обичам да разговарям и споделям всичко, но той е мъж, а знаем, че мъжете и жените гледаме от различен ъгъл, така че любимата близка приятелка и мама са номер едно за стимул и утеха, а мъжът ми е номер едно за по-правилната гледна точка и рамото, на което винаги мога да се опра.
По пътя към успеха, често падаме, учим се от грешките си и опитваме отново. Би ли споделила ценен урок, който си научила стоейки зад Дермакс?
Уроците са всеки ден, в който не всичко се случва, както на теб ти се иска.
И това е най-ценното – да се научиш да работиш здраво за това, което целиш и че малко отпускане и изоставяне на нещата, дори за момент, те връщат в начална позиция.
Мисля си, че желанието ни да дадем на децата ни най-доброто, изостря вниманието ни към качеството на заобикалящите ни продукти. Често в този период жените се връщаме и към “добре забравеното старо” като традиции в консервирането на храна или бабини илачи. Знам, че формулата на Дермакс пази в себе си рецепта, предавана през поколения. Има ли нещо друго, което си решила да съхраниш и пренесеш в настоящето, което ти е помогнало в отглеждането на децата?
Аз съм почитател на традициите. Придържам се към неща като това да кръстиш детето си на дядото/бабата, да си приготвиш я някой компот от набрани от теб плодове, я нещо друго, обичам да ям традиционни храни, не обичам постоянно навлизащите чуждици. Ако мога да си излекувам детето с топнати в леген крака с топла вода, ще го направя, така че освен рецептата на Дермакс, в нашето семейство си поддържаме и други ето такива традиционни неща, които ме карат да се чувствам по- романтично и ми напомнят за моето детство.
Смяташ ли, че все повече хора обръщат гръб на големите корпорации и се доверяват на малки производители? Какви са най-честите трудности, с които се сблъскваш по пътя си?
Смятам, че все още не сме стигнали до там да имаме пълно доверие в малки производители, но бавно се движим на там и може би това идва от факта, че под път и над път, всеки твърди, че в продукта му всичко е натурално, естествено и вече се чудиш на кого да повярваш и тогава в този пренаситен свят в един момент си казваш „Ще си взема това, което си го знам отдавна, за да не стават грешки“.
Успяваш ли да включиш децата в семейния бизнес и на какво е важно да ги научиш докато растат?
Даа, децата знаят стъпка по стъпка всичко, което правим, няма как да е иначе, за тях това е ежедневие и така се учат, че нищо не идва даром и виждат колко труд е необходим, за да постигнеш нещо. Най- важното, което искаме е да бъдат хора, да бъдат съпричастни, да си помагат един на друг, на нас и на хората около себе си, да не бъдат егоисти.
Много хора гледат на майчинството като пречка в кариерното развитие, докато аз си мисля че това да имаш дете прави живота ти по-смислен и те мотивира да си по-продуктивен. Особено в твоя случай, когато се грижиш за три деца, със сигурност си развила много умения, които са необходими в корпоративния свят, като това да овладяваш конфликти между братя и сестри и да водиш преговори между партньори. Кои от тези умения ти помагат в работата?
Всичко от майчинството ми помага! Децата не са пречка, те те учат, както каза ти, да овладяваш конфликти, да бъдеш отговорен, организиран и когато е необходимо – категоричен в решенията си.
В свят, в който времето никога не стига, кои са съветите ти за организация на времето, които може да споделиш с други жени.
Аз лично винаги ставам рано сутринта във време, в което всички спят, за да мога да изпия кафето си на спокойствие, да подредя главата си и дори с кафето рано сутринта успявам и да отметна някоя друга задача, което ми спестява часове през активния ден. Мъжът ми много помага с воденето на децата на училище и детска градина, за което съм адски щастлива, защото това също ми дава едно време в което успявам да свърша други неща, обикновено докато говоря по телефона или изчаквам нещо, както изисква технологията на Дермакс, това време автоматично се изразходва в правене на друго нещо, общо взето – без празни ходове (смее се).
В условия на пандемия, много майки работят от вкъщи, докато са родители на пълен работен ден. Как ти се отрази оставянето вкъщи и балансирането между двете роли едновременно?
О, това е трудно, признавам си! С двама ученика вкъщи и с едно 3-годишно, смело мога да кажа – благодаря, че пуснаха детските градини и училищата, защото някак си не се получават нещата. Нито аз работя пълноценно, нито децата учат пълноценно. И в една такава ситуация за мен приоритет винаги са децата и оставям всичко друго, за да мога да бъда в тяхна полза, затова силно се надявам това нещо повече да не се случва и скоро да се върнем към най-нормални си живот.
С това интервю се надявам повече жени да възприемат майчинството като период, в който могат да подредят личните си цели и приоритети, да намерят онова нещо, което истински ги вълнува и с което правят света около тях малко по-добър.
