Содената питка на баба

Содената питка ни връща към детството. Тя е може би най-лесния хляб, който се меси за минута и не му трябва време за втасване. Малцът и пълнозърнестото брашно придават естествена сладост, тъмна среда и хрупкава коричка.

Неделя сутрин. Чувам в далечината гласът на баба. Отново шета из кухнята и знам, че приготвя закуска. Отварям сънено очи, прозявам се широко и се взирам в напукания таван. Сънувах онзи сън, който се връща отново и отново. Имаше тайна врата към покрива на къщата, през която минавах, за да се скрия след някоя беля. Беше моето убежище, далеч от всички. Там можех да чета книги цяла нощ, без да се крия с фенерче под чаршафа. Уви, всеки път като отварях очи, въпросната врата водеше не до моя магичен свят, а до прашния покрив, в който се криеше 20 годишната ракия на дядо.

Отместих райбера на дървения прозорец, който наскоро пребоядисвахме и татко ме наставляваше докато подменям маджуна. Отворих крилото, усмихнах се на слънцето и заслушах песента на птиците. Загледах се  в асмата в търсене на узряло зрънце грозде. Беше точно там, на две ръце разстояние. Покатерих се като малък макак по металните тръби, откъснах узрелия грозд и се приземих с отскок сред цъфналите далии в двора, точно пред малкото прозорче на кухнята, от което баба ме гледаше многозначително след като бе станала свидетел на цялото ми представление по пижама.

Изтичах през входната врата и й дадох голяма прегръдка за добро утро. Не успя даже да ме смъмри за акробатичните ми изпълнения, преди да ме подкани да закуся. Не я питах какво е приготвила, защото аромата на содената й питка я бе издал отдавна. Беше станала призори, за да я замеси, знаейки че ми е любима. Отметнах ръчно извезаната покривка, отчупих си парче от топлата питка и я поръсих с чубричка и сол. Бързо избягах отново на двора, за да поздравя кокошките и да проверя дали са снесли яйца. 

Неделя сутрин. Чувам в далечината шумът на булеварда. Отварям сънено очи, прозявам се широко и се взирам в тавана. Сънувах онзи сън, който се връща отново и отново. Имаше тайна врата към покрива на къщата, през която минавах, за да видя отново баба. Запрятам ръкави, слагам престилката и посягам към брашното. Вкъщи се носи аромата на содената й питка. Завивам я прилежно със същата онази покривка и усещам прегръдката й с трепереща ръка.

Така и не научих рецептата й. Живях с мисълта, че всяка неделя тя и содената й питка ще са там, когато отворя очи. Днес рецептата, която ползвам е интерпретация от страниците на GoodFood. Направих я за първи път за първия ни обяд на Бъдни вечер с Люси и родителите ни. За да бъде постна, замених киселото мляко с газирана вода, а маслото с олио.

Рецептата

Съставките са основни, винаги налични вкъщи, готова е за 30-тина минути и я правя когато не съм замесила хляб с квас, а ще хапваме супа. 

Смесвам бяло и пълнозърнесто брашно с малко малц, добавям солта и разбърквам. Избора на брашно изцяло зависи от настроението и запасите. Понякога я правя само с бяло, друг път с пълнозърнесто, но споделям по-долу любимата ми комбинация напоследък.

В друга купа слагам кисело мляко, вода, подсладител по избор и сода за хляб. Често вместо малко захар, използвам меласа или малцов екстракт. След като сместа шупне, добавям разтопеното и охладено масло и изсипвам цялата смес в купата с брашното. Разбърквам с дървена лъжица  до усвояване на брашното, а след това меся не повече от 1 минута на ръка. 

Поръсвам с малко брашно леко лепкавото тесто и оформям кръгла питка. Поставям върху хартия за печене, разстилам с помощта на точилка  или ръце и правя кръст като притисна тестото към плота с дръжката на дървена лъжица или режа с остър нож. 

Преди да сложа да се пече в предварителнo загрята фурна до 200°C, поръсвам с кристална морска сол. След около 25 минути проверявам дали питката е готова, като ползвам клечка за зъби. Ако излезе суха, долната кора е златиста и при почукване се чува кух звук, то питката е готова.

Изваждам я от фурната, поставям я върху решетка да се охлади и я завивам с чиста кухненска кърпа, за да запазя коричката мека.