facebook
instagram
pinterest
mail

Количка

рецепти за щастие

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Archives

Popular Categories:

Десерти (23)
Основни ястия (15)
Разкази (13)
Тестени (4)
Предястия (3)
Закуски (2)
Сосове (1)
Салати (1)

Archives:

юни 2022 (1)
декември 2021 (1)
април 2021 (2)
март 2021 (3)
февруари 2021 (2)
декември 2020 (9)
ноември 2020 (1)
октомври 2020 (4)
септември 2020 (2)
юни 2020 (1)
май 2020 (1)
април 2020 (3)
март 2020 (3)
февруари 2020 (3)
януари 2020 (2)
декември 2019 (3)
октомври 2019 (5)
септември 2019 (4)
август 2019 (2)
юли 2019 (2)
май 2019 (4)
април 2019 (2)

Tags:

бадеми бгмама без брашно без млечни без рафинирана захар бисквити булгур бягане вдъхновение веган вечеря десерт деца закуска захранване канела кокосово масло крем кюфтета леща майка майонеза майчинство маскарпоне маслено тесто мъфини нахут ориз основно панко пилешко питка предястие разкази сладко спорт суров десерт състезание тахан тестени тиква фурна хляб шоколад ябълки

За мен

Алекс Адрианн

Истински вярвам, че има рецепти за щастие. Апартамен 10 е дневникът с рецепти на нашето семейство, зародили се, за да подарят усмивка. Прочети още »

Десерти

Основни

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?!

12:36:10

Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”.

Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме.

Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са.

Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА.
▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

•

Бягаме от себе си или бягаме към себе си?! 12:36:10 Дванайсет часа, тридесет и шест минути и десет секунди отмери хронометърът в мига, в който пресякох финала на @vitosha100km, хваната за ръка с още четирима “луди”. Така обикновено наричат хората, които се впускат в обиколката на Витоша. Те застават на старта в полунощ с една обща цел - да прекрачат финалната права. Защо го правят? Някои се състезават с времето, други със себе си. Трети защитават кауза, четвърти, собственото си его. Често казват по техен адрес, че бягат от себе си и от проблемите. Аз обаче смятам, че всъщност бягаме към себе си. Към вътрешния мир и глас, който често пренебрегваме. Три години ми отне да застана на старта. Три години, които бяха посветени на нашето момче и през които границите на собствената ми личност се размиваха, поставяйки неговите нужди, пред своите. Благодарение на него обаче, открих бягането. От спорт, към който изпитвах откровено безразличие, се превърна в пристан на нови мечти и цели. Мечти, които дефинират моето днешно аз. Защото тичайки откривам себе си. Защото целите и тяхното следване ми връщат чувството за контрол върху живота ми. А “успехът” е бинарен, без условности, защото неизвестните са две - за колко време (х) можеш да изминеш дадено разстояние (у). Далеч по-праволинейно от родителството, нали? Правя ли детето си щастливо? Осигурявам ли му това, от което има нужда? Ще стане ли добър човек? Изпълнен си съ съмнения, докато не си припомниш, че децата са огледало на заобикалящия ги свят и ако ти самият не си щастлив, едва ли и те ще са. Майчинството носи със себе си много страхове, но и сила. Сила, да не се отказваш, сила да следваш пътя си. Както и вяра в собственото си тяло и възможности. Когато се подготвях да стана майка, срещнах твърдение, че раждането се равнява на един 80 километров планински маратон. Какво са още 20 километра в подобна перспектива? Не ме бе страх и от безсъние - след усилените тренировки по нощно будуване, водени от Топалов младши, дванайсет часа сама със себе си спокойно могат да минат за СПА. ▶️ Целия разказ ще откриете в блога или в коментарите по-долу.

преди 5 дни

View on Instagram |

1/6

Какво за теб се крие в това да си човек? Не е ли в умението да изпиташ болката на някого другиго и да подадеш ръка? Да си способен на състрадание. Прошка? Емпатия?

Красиви, благородни думи.

Последният месец си мисля, че на думи е толкова лесно да изпитваш емпатия. Четем книги, статии, съпреживяваме историите на хартия или по филмите с лекота, защото ставаме свидетели на началото и края на един сюжет. В действителност обаче сме по-често съдници на настоящия момент. Бягаме от чуждите проблеми като от чума и се спасяваме поединично - кой както може. Наистина ли сме потънали в морална немотия до степен, която изкарва не човека, а животното в нас?

Не съм готова да получа отговор на този въпрос. Избирам да виждам хората със сърца, изпълнени с любов към човешкото. Тези които се борят да направят света на някого по-топло и приветливо място.

За това прегърнах идеята да създадем книга с кауза, която съдържа рецепти за предстоящите великденски празници с още 11 жени, кулинарни творци и майки. Винаги съм вярвала, че за да готвиш е нужно да можеш и да обичаш. Да искаш да даваш повече, от колкото да получаваш.

За това ви каня да станете съпричастни с каузата ни повече хора да посрещнат Великден с топла храна и пълни сърца.

Поръчвайки електронната ни книга с 34 великденски рецепти, подкрепяте украинското население, което е в ситуация на хуманитарна криза. 100% от печалбата бива дарена на БЧК.

Линк за поръчка ще откриете в био.

#великденскауза

Какво за теб се крие в това да си човек? Не е ли в умението да изпиташ болката на някого другиго и да подадеш ръка? Да си способен на състрадание. Прошка? Емпатия?

Красиви, благородни думи.

Последният месец си мисля, че на думи е толкова лесно да изпитваш емпатия. Четем книги, статии, съпреживяваме историите на хартия или по филмите с лекота, защото ставаме свидетели на началото и края на един сюжет. В действителност обаче сме по-често съдници на настоящия момент. Бягаме от чуждите проблеми като от чума и се спасяваме поединично - кой както може. Наистина ли сме потънали в морална немотия до степен, която изкарва не човека, а животното в нас?

Не съм готова да получа отговор на този въпрос. Избирам да виждам хората със сърца, изпълнени с любов към човешкото. Тези които се борят да направят света на някого по-топло и приветливо място.

За това прегърнах идеята да създадем книга с кауза, която съдържа рецепти за предстоящите великденски празници с още 11 жени, кулинарни творци и майки. Винаги съм вярвала, че за да готвиш е нужно да можеш и да обичаш. Да искаш да даваш повече, от колкото да получаваш.

За това ви каня да станете съпричастни с каузата ни повече хора да посрещнат Великден с топла храна и пълни сърца.

Поръчвайки електронната ни книга с 34 великденски рецепти, подкрепяте украинското население, което е в ситуация на хуманитарна криза. 100% от печалбата бива дарена на БЧК.

Линк за поръчка ще откриете в био.

#великденскауза

•

Какво за теб се крие в това да си човек? Не е ли в умението да изпиташ болката на някого другиго и да подадеш ръка? Да си способен на състрадание. Прошка? Емпатия? Красиви, благородни думи. Последният месец си мисля, че на думи е толкова лесно да изпитваш емпатия. Четем книги, статии, съпреживяваме историите на хартия или по филмите с лекота, защото ставаме свидетели на началото и края на един сюжет. В действителност обаче сме по-често съдници на настоящия момент. Бягаме от чуждите проблеми като от чума и се спасяваме поединично - кой както може. Наистина ли сме потънали в морална немотия до степен, която изкарва не човека, а животното в нас? Не съм готова да получа отговор на този въпрос. Избирам да виждам хората със сърца, изпълнени с любов към човешкото. Тези които се борят да направят света на някого по-топло и приветливо място. За това прегърнах идеята да създадем книга с кауза, която съдържа рецепти за предстоящите великденски празници с още 11 жени, кулинарни творци и майки. Винаги съм вярвала, че за да готвиш е нужно да можеш и да обичаш. Да искаш да даваш повече, от колкото да получаваш. За това ви каня да станете съпричастни с каузата ни повече хора да посрещнат Великден с топла храна и пълни сърца. Поръчвайки електронната ни книга с 34 великденски рецепти, подкрепяте украинското население, което е в ситуация на хуманитарна криза. 100% от печалбата бива дарена на БЧК. Линк за поръчка ще откриете в био. #великденскауза

преди 4 месеца

View on Instagram |

2/6

Кои са думите, през изминалата година, които са оставили траен отпечатък у вас? Следа, толкова дълбока, че не може да бъде запечатана в снимка? Моят списък преминава през емоции на умиление от първото “Мамо, хайде да си поиграем!”през притеснение, породено от “Марш, мамо!”, “Трябва да приемем синът Ви в болница”, “Бута другите деца” и тотално безсилие - “Не ми е добре, мисля че умирам.” чуто по телефонната слушалка на 2098 км разстояние. Някъде между тях има изказани безброй “Обичам те!”, “Прости ми.”, “Какво има за вечеря?”, “Как си? (ама наистина)”, “Май си имал тежък ден?”, “Благодаря!”, “Липсваш ми!”. Простички посвоему, но безценни.

Обичам думите и историите, които разказват, но не мога да сложа етикет на отминаващата година. Не искам и новата да е по-добра. Искам просто да бъде. Не край или ново начало, а шанс за всички несбъднати малки и големи мечти и моменти - на споделеност, вяра и действие.

#благодарност #живот #вдъхновение #блогър #бгблог #размисли #блогърка #bgblog #bgblogger #motivational #inspiration #positivemindset #communityovercompetition #seekthesimplicity #positivevibes #storytotell #livemoremagic #апартамент10 #рецептизащастие

•

Кои са думите, през изминалата година, които са оставили траен отпечатък у вас? Следа, толкова дълбока, че не може да бъде запечатана в снимка? Моят списък преминава през емоции на умиление от първото “Мамо, хайде да си поиграем!”през притеснение, породено от “Марш, мамо!”, “Трябва да приемем синът Ви в болница”, “Бута другите деца” и тотално безсилие - “Не ми е добре, мисля че умирам.” чуто по телефонната слушалка на 2098 км разстояние. Някъде между тях има изказани безброй “Обичам те!”, “Прости ми.”, “Какво има за вечеря?”, “Как си? (ама наистина)”, “Май си имал тежък ден?”, “Благодаря!”, “Липсваш ми!”. Простички посвоему, но безценни. Обичам думите и историите, които разказват, но не мога да сложа етикет на отминаващата година. Не искам и новата да е по-добра. Искам просто да бъде. Не край или ново начало, а шанс за всички несбъднати малки и големи мечти и моменти - на споделеност, вяра и действие. #благодарност #живот #вдъхновение #блогър #бгблог #размисли #блогърка #bgblog #bgblogger #motivational #inspiration #positivemindset #communityovercompetition #seekthesimplicity #positivevibes #storytotell #livemoremagic #апартамент10 #рецептизащастие

преди 6 месеца

View on Instagram |

3/6

На Коледа стават чудеса, за това посрещам декември с първата рецепта във фийда от 7 месеца насам. Вярвам, че ще ми простите, защото нося със себе си още 20 рецепти от едни невероятни майки, с които сме ви приготвили цял тефтер с детски коледни рецепти. Събра ни @profesiyamama.

Аз съм ви подготвила невероятни щтрудел кексчета с глазура от “бял шоколад”, подходяща за най-малките.

Не е нужно да вадите лист и химикал, защото ще откриете линк към цялата електронна книжка в профила ми.

А сега запретнете ръкави, дайте на децата по една престилка и се впуснете в едно вкусно приключение, защото смисълът на празниците е именно в споделеното време заедно.

За кексчетата
* 1 1/4 ч.ч. (160 г) брашно
* 1/4 – 1/2 ч.ч. (50 – 100 г.) захар*
* 1/2 ч.ч. (120 мл) високо олеиново олио или масло **
* 1 1/2 ч.ч. (170 г) настъргана ябълка
* 2 големи яйца на стайна температура
* 3/4 ч.л. сода за хляб
* 1/2 ч.л. бакпулвер
* 1/4 ч.л. сол
* 1 ч.л. канела
* 2 с.л. вода от кен кокосова сметана или мляко по избор
* 1/2 ч.ч. нарязани на дребно орехи

Глазура и декорация

* 200 г кокосова сметана от кен
* 52 г кленов сироп
* 45 г какаово масло
* 100 г тахан от кашу
* 20 г кокосов чипс
* малки канелени бисквити

Приготвяне

Започнете с приготвянето на глазурата като разтопите на водна баня какаовото масло, тахана от кашу, кленовия сироп и твърдата част от охладен кен кокосова сметана. Разбъркайте до получаване на хомогенна смес и оставете да се охлади.
Загрейте фурната до 175°С. Поставете по 1 хартиена кошничка във тава за мъфини с 12 гнезда.
В голяма купа смесете брашното, захарта, бакпулвера, содата за хляб, солта, канелата и индийското орехче.
В друга купа разбъркайте яйцата, олиото, ваниловия екстракт и млякото. След това добавете към сухите съставки и разбъркайте добре.
Прибавете настърганата ябълка и нарязани на дребно орехи, в случай че ползвате ядки.
Разпределете равномерно сместа в 12-те форми. Печете за 20 минути на 175°С. Когато вкарана дървена клечка в центъра на кексчето излезе чиста, без влажни трохи, то те са готови.
Оставете мъфините да изстинат напълно преди да ги покриете с глазурата. Посипете с кокосовия чипс и поставете малки канелени бисквити.

На Коледа стават чудеса, за това посрещам декември с първата рецепта във фийда от 7 месеца насам. Вярвам, че ще ми простите, защото нося със себе си още 20 рецепти от едни невероятни майки, с които сме ви приготвили цял тефтер с детски коледни рецепти. Събра ни @profesiyamama.

Аз съм ви подготвила невероятни щтрудел кексчета с глазура от “бял шоколад”, подходяща за най-малките.

Не е нужно да вадите лист и химикал, защото ще откриете линк към цялата електронна книжка в профила ми.

А сега запретнете ръкави, дайте на децата по една престилка и се впуснете в едно вкусно приключение, защото смисълът на празниците е именно в споделеното време заедно.

За кексчетата
* 1 1/4 ч.ч. (160 г) брашно
* 1/4 – 1/2 ч.ч. (50 – 100 г.) захар*
* 1/2 ч.ч. (120 мл) високо олеиново олио или масло **
* 1 1/2 ч.ч. (170 г) настъргана ябълка
* 2 големи яйца на стайна температура
* 3/4 ч.л. сода за хляб
* 1/2 ч.л. бакпулвер
* 1/4 ч.л. сол
* 1 ч.л. канела
* 2 с.л. вода от кен кокосова сметана или мляко по избор
* 1/2 ч.ч. нарязани на дребно орехи

Глазура и декорация

* 200 г кокосова сметана от кен
* 52 г кленов сироп
* 45 г какаово масло
* 100 г тахан от кашу
* 20 г кокосов чипс
* малки канелени бисквити

Приготвяне

Започнете с приготвянето на глазурата като разтопите на водна баня какаовото масло, тахана от кашу, кленовия сироп и твърдата част от охладен кен кокосова сметана. Разбъркайте до получаване на хомогенна смес и оставете да се охлади.
Загрейте фурната до 175°С. Поставете по 1 хартиена кошничка във тава за мъфини с 12 гнезда.
В голяма купа смесете брашното, захарта, бакпулвера, содата за хляб, солта, канелата и индийското орехче.
В друга купа разбъркайте яйцата, олиото, ваниловия екстракт и млякото. След това добавете към сухите съставки и разбъркайте добре.
Прибавете настърганата ябълка и нарязани на дребно орехи, в случай че ползвате ядки.
Разпределете равномерно сместа в 12-те форми. Печете за 20 минути на 175°С. Когато вкарана дървена клечка в центъра на кексчето излезе чиста, без влажни трохи, то те са готови.
Оставете мъфините да изстинат напълно преди да ги покриете с глазурата. Посипете с кокосовия чипс и поставете малки канелени бисквити.

•

На Коледа стават чудеса, за това посрещам декември с първата рецепта във фийда от 7 месеца насам. Вярвам, че ще ми простите, защото нося със себе си още 20 рецепти от едни невероятни майки, с които сме ви приготвили цял тефтер с детски коледни рецепти. Събра ни @profesiyamama. Аз съм ви подготвила невероятни щтрудел кексчета с глазура от “бял шоколад”, подходяща за най-малките. Не е нужно да вадите лист и химикал, защото ще откриете линк към цялата електронна книжка в профила ми. А сега запретнете ръкави, дайте на децата по една престилка и се впуснете в едно вкусно приключение, защото смисълът на празниците е именно в споделеното време заедно. За кексчетата * 1 1/4 ч.ч. (160 г) брашно * 1/4 – 1/2 ч.ч. (50 – 100 г.) захар* * 1/2 ч.ч. (120 мл) високо олеиново олио или масло ** * 1 1/2 ч.ч. (170 г) настъргана ябълка * 2 големи яйца на стайна температура * 3/4 ч.л. сода за хляб * 1/2 ч.л. бакпулвер * 1/4 ч.л. сол * 1 ч.л. канела * 2 с.л. вода от кен кокосова сметана или мляко по избор * 1/2 ч.ч. нарязани на дребно орехи Глазура и декорация * 200 г кокосова сметана от кен * 52 г кленов сироп * 45 г какаово масло * 100 г тахан от кашу * 20 г кокосов чипс * малки канелени бисквити Приготвяне Започнете с приготвянето на глазурата като разтопите на водна баня какаовото масло, тахана от кашу, кленовия сироп и твърдата част от охладен кен кокосова сметана. Разбъркайте до получаване на хомогенна смес и оставете да се охлади. Загрейте фурната до 175°С. Поставете по 1 хартиена кошничка във тава за мъфини с 12 гнезда. В голяма купа смесете брашното, захарта, бакпулвера, содата за хляб, солта, канелата и индийското орехче. В друга купа разбъркайте яйцата, олиото, ваниловия екстракт и млякото. След това добавете към сухите съставки и разбъркайте добре. Прибавете настърганата ябълка и нарязани на дребно орехи, в случай че ползвате ядки. Разпределете равномерно сместа в 12-те форми. Печете за 20 минути на 175°С. Когато вкарана дървена клечка в центъра на кексчето излезе чиста, без влажни трохи, то те са готови. Оставете мъфините да изстинат напълно преди да ги покриете с глазурата. Посипете с кокосовия чипс и поставете малки канелени бисквити.

преди 7 месеца

View on Instagram |

4/6

Кое е онова нещо, с което искаш да започнеш деня, но винаги остава на заден план? Защото няма време, защото времето е мрачно, защото искаш още само 5 минути в леглото? След няколко години, в които “времето за мен” бе последно в списъка ми със задачи, дойде момент, в който ми се отдаде възможност да го сложа пред всичко останало. Ироничното бе, че за известен период продължих да се будя и да се гмуркам в хаоса, в който така добре оцелявам.

С тръгването на Тео на ясла, се освободи един час, в който можех да избера да приоритизирам себе си пред всички останали задачи за деня. Исках да закуся на спокойствие, да тренирам, да почета, да пиша, но всеки ден намирах някакво оправдание. Вътрешният ми глас ми казваше “това може да почака”, “поспи още малко”, “какво толкова, ако само днес пропуснеш”. Струваше ми се немислимо да поставя всичко на пауза до момента в който разбрах, че имам Крон.

За това няколко дни след като се прибрах вкъщи, реших да стана рано и да отида да тичам. Заглуших всички вътрешни гласове, излезнах без да събудя момчетата и се гмурнах не в хаос, а в красотата на разбуждащия се град, озарен от първите слънчеви лъчи. Красота, която притъпи липсата на въздух, болките в корема и нуждата за сън. Така всичките ми опити за бягане бяха под наслова “искам, но нямам желание”.

Месец по-късно желанието гори в мен, събуждам се без аларма още в 6, а мирът в мен се завръща постепенно. Започнах отново да меся хляб, спрях да избухвам спонтанно, а на лицето ми се изписва усмивка и удовлетворение.

Бягането, може да не е твоето нещо, но вярвам, че всеки един от нас може да намери сили и начин да започне деня си поставяйки себе си на преден план. Това ни зарежда да даваме на света около нас много повече, отколкото предполагаме.

Откакто започнах да споделям за опитите ми да се върна към бягането и да бъда постоянна, въпреки “липсата на желание”, много от вас ми споделиха, че се мотивират и те да започнат. Именно в това е смисълът на тази социална мрежа - да запалиш искра, да оставиш следа, да създадеш смисъл. За това ви предизвиквам да започнете деня си с #искамнонямамжелание. Ако се придържате към него за няколко седмици, желанието ще е по-силно от всякога.

•

Кое е онова нещо, с което искаш да започнеш деня, но винаги остава на заден план? Защото няма време, защото времето е мрачно, защото искаш още само 5 минути в леглото? След няколко години, в които “времето за мен” бе последно в списъка ми със задачи, дойде момент, в който ми се отдаде възможност да го сложа пред всичко останало. Ироничното бе, че за известен период продължих да се будя и да се гмуркам в хаоса, в който така добре оцелявам. С тръгването на Тео на ясла, се освободи един час, в който можех да избера да приоритизирам себе си пред всички останали задачи за деня. Исках да закуся на спокойствие, да тренирам, да почета, да пиша, но всеки ден намирах някакво оправдание. Вътрешният ми глас ми казваше “това може да почака”, “поспи още малко”, “какво толкова, ако само днес пропуснеш”. Струваше ми се немислимо да поставя всичко на пауза до момента в който разбрах, че имам Крон. За това няколко дни след като се прибрах вкъщи, реших да стана рано и да отида да тичам. Заглуших всички вътрешни гласове, излезнах без да събудя момчетата и се гмурнах не в хаос, а в красотата на разбуждащия се град, озарен от първите слънчеви лъчи. Красота, която притъпи липсата на въздух, болките в корема и нуждата за сън. Така всичките ми опити за бягане бяха под наслова “искам, но нямам желание”. Месец по-късно желанието гори в мен, събуждам се без аларма още в 6, а мирът в мен се завръща постепенно. Започнах отново да меся хляб, спрях да избухвам спонтанно, а на лицето ми се изписва усмивка и удовлетворение. Бягането, може да не е твоето нещо, но вярвам, че всеки един от нас може да намери сили и начин да започне деня си поставяйки себе си на преден план. Това ни зарежда да даваме на света около нас много повече, отколкото предполагаме. Откакто започнах да споделям за опитите ми да се върна към бягането и да бъда постоянна, въпреки “липсата на желание”, много от вас ми споделиха, че се мотивират и те да започнат. Именно в това е смисълът на тази социална мрежа - да запалиш искра, да оставиш следа, да създадеш смисъл. За това ви предизвиквам да започнете деня си с #искамнонямамжелание. Ако се придържате към него за няколко седмици, желанието ще е по-силно от всякога.

преди 9 месеца

View on Instagram |

5/6

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

$Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.$

•

Едно от малкото неща за родителството, които знаех преди да стана майка, е че децата се учат не с думи, а с пример. Това е и част от причините да насърчавам Тео да се включва с мен в рутинните домакински задължения. От разтоварването на миялната и пускането на пералня, до разтребването в кухнята и хвърлянето на боклука. Освен че изгражда навици, вярвам че тези задължения го карат да се чувства полезен и го учат на отговорност. Отговорност към природата поемат и @dm_bulgaria с кампанията {ЗАЕДНО} срещу разхищението на ресурси, която има за цел да даде нов живот на старите опаковки от козметика и почистващи препарати. Това не е всичко - за всеки един събран тон пластмаса, dm ще дари по 100 дръвчета за засаждане през платформата на @gorata.bg. За това с Тео заедно отделихме подходящите пластмасови опаковки от коша ни за рециклиране и ги занесохме в техен магазин. Превърнахме го в игра, първо ги сортирахме по цветове, а после търсехме символите за рециклиране. Може сега да не разбира напълно защо го правим, но ще израсне с примера как се прави. Ето и повече информация за изискванията към опаковките, които може да занесете в своя най-близък dm магазин: ♻️ Бели, светли на цвят или прозрачни пластмасови опаковки от козметични и почистващи продукти, които имат следните знаци на дъното или на гърба си – PEТ , PP , PE, HDPE.

преди 9 месеца

View on Instagram |

6/6

Виж в instagram

Начало
Рецепти
Разкази
За мен
Продукти за малки откриватели

Всички права запаземи © 2020 Apartment10, Александрина Топалова — Designed by WPZOOM